Публичният разговор за тежко болните деца често се движи между две крайности – патетична жалост и почти пълно мълчание. Там някъде са и самите деца и семействата им. Как да се говори за страдание, без то да се превръща в сюжет? От Надежда Цекулова.
Властта в България може да се смени, да се прекръсти на „прогресивна“ и да обещае нов обществен договор, но едно остава непроменено – страхът от журналистически въпроси. А когато медиите са заключени в мазето, „демокрацията“ неизбежно започва да си говори сама със себе си. От Дарина Сарелска.
В отразяването на изборите телевизиите вкараха роботи, но не и особен смисъл. И това ни показа предимно докъде се простират границите им – и технологични, и редакционни, и най-вече зрителски. На телевизионния фронт нищо ново, освен поредната пропусната възможност. От Дарина Сарелска.
Журналистиката губи не само пари и трафик, а и необходимостта да я има. Алгоритми, нюзинфлуенсъри и политици, които вече говорят директно на публиката, променят правилата на играта. Въпросът вече e не дали медиите са в криза, а дали обществото изобщо още иска журналистика. От Дарина Сарелска.
Ако се чудите какво стана с медиите в България, този текст ви е напълно достатъчен, за да си дадете отговори на много въпроси. А иначе, вие въпроси може и да си задавате, но в много медии у нас вече няма кой да ги задава – гледайте какво нещо... Защо стана така – от Дарина Сарелска.
Какво всъщност се разпада днес – митовете, институциите или социалният договор? Гледайте в шестия епизод на „Тоест разговаряме“ с Йоанна Елми, дългогодишна авторка в „Тоест“ и водеща на бюлетина „Гласовете на Америка“.
