Журналистка. Вярва в критичния ум, любопитството и щипката лудост.
„Онзи-който-не-бива-да-се-назовава“ продължава да потапя кораби в Черно море. Междувременно Румъния сваля дронове и укрепва отбраната си, а ние търсим доказателства и призоваваме безадресно за мораториуми. Колко струва снишаването, когато войната вече е на брега ни? От Емилия Милчева.
Два кораба потънаха край България, а на повърхността изплува фактът, че пак не знаем какво е станало. Докато институциите внимателно подбират условното наклонение и каканижат с „да биха били..., щяхме и ние...“, миналото напомня, че руските следи у нас не са нито нови, нито малко. От Емилия Милчева.
Убийството на Илиян Филипов тепърва ще бъде разследвано, анализирано и обличано във версии. Но то вече ни напомня за една особеност на нашата действителност: показните разстрели на влиятелни бизнесмени често остават неразкрити заедно с мрежите около тях. Коментар на Емилия Милчева.
Когато властта вече я няма, какво остава от партия, чиято най-силна идеология е била властта? Президентските избори могат да покажат от какво всъщност е съставен електоратът на ГЕРБ и докъде стига лоялността му към Бойко Борисов. От Емилия Милчева.
По случая „Петрохан“ вече има чудовище, присъда и политически виновници. Няма само приключило разследване, но това с върховенството на закона, както знаем, е за балъци. Между фактите, течовете и удобните версии Емилия Милчева търси какво остана извън публичния разказ.
Какво всъщност избираме, когато избираме президент – лице на държавата, коректив на властта или посока за бъдещето? Емилия Милчева проследява как различните президенти на България са разбирали ролята си, и пита какъв национален хоризонт предлагат днешните кандидати отвъд политическото позициониране.
За 80 дни някои могат да обиколят света, а ние се завъртяхме отново предимно около себе си, но с нови или добре забравени муцуни по кабинети, кресла и телевизионни студиа. Първите дни на новото управление обобщава Емилия Милчева.