Със или без утре – ние решаваме
Ще има ли достатъчно гориво в гражданската енергия, заляла площадите, за да просветли бъдещето и то да бъде „отворено“ за всички, а не да се реализира като поредното празно обещание? От Емилия Милчева.
Журналистка. Вярва в критичния ум, любопитството и щипката лудост.
Ще има ли достатъчно гориво в гражданската енергия, заляла площадите, за да просветли бъдещето и то да бъде „отворено“ за всички, а не да се реализира като поредното празно обещание? От Емилия Милчева.
Една оставка освобождение не прави. Моделът, който накара толкова хора да излязат по площадите, не може да бъде разграден със стандартен политически акт, защото положението, в което се намираме, е твърде далеч от стандартното. От Емилия Милчева.
Емилия Милчева разнищва брауновото движение вследствие на създалото се в триъгълника на властта напрежение – и най-вече хаотичните танцови стъпки на Борисов, който непрестанно настъпва опърпания шлейф на партията си и се препъва в него.
„... не искам аааз да съм отдолууу, за да не падне върху мен!“ Ще пада ли някой и кога да се дръпнем, за да не се сгромолясат колоси и животни върху ни? Анализ на Емилия Милчева.
Положението в страната е „недоволството ми е много по-добро от недоволството ти“. Всички са недоволни посвоему, но това не е достатъчно за обединение на недоволствата и за взрив на обществото, макар социолозите да казват, че сме на една крачка от „много лошо“. Анализ на Емилия Милчева.
Особеният управител се оказа специален управител. Каквито и каламбури да роди народното творчество оттук насетне, е ясно, че властта планомерно става лична и безотчетна. Кой е разперил ръце да я посрещне, всички знаем. Анализ на Емилия Милчева.
Отвореното общество в парламента си спретна временна комисия, за да проверява лесно проверими факти. И това е само част от абсурдите, които нямаше как да се случат в една демократична държава от Европейския съюз. Само началото е, казва Емилия Милчева в анализа си по темата.