Радев, ще удряш ли с юмрука?

Преди шест години президентът Румен Радев вдигна юмрук с лозунга „Мутри, вън!“, а днес партийният лидер Радев обещава да го стовари, за да разруши олигархичния модел. Това очакват гласувалите за него 1 444 920 избиратели, или поне по-голямата част от тях.

Юмрукът вече не е символ на бунт, а инструмент на властта

Спечелвайки изборите с абсолютно мнозинство, доскорошният президент може да подреди държавата по свои мeрки и подобие. И няма да има никакво оправдание, ако не го направи. Преди шест години Радев говореше за „свобода, законност, справедливост“ за всеки българин, а сега е в неговите ръце да ги възцари и раздаде всекиму според потребностите.

Точно каквото искат неговите поклонници. Някои от тях си представят върховенството на правото като в комикс – спуска се като изтребител добрият герой и размазва лошия. Но в следващата серия той отново е жив и комиксът продължава.

В българския вариант Лошия отлита в Дубай с частния си фалкон веднага след като е гласувал на изборите, и вероятно ще се смълчи задълго там.

Престъпление и наказание

Възстановяването на законността е сериозна задача, тъкмо като за абсолютно мнозинство от 131 депутати. Тя започва с избор на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет (ВСС), съответно и на съдебната квота, за да започне процедурата за избор на нов главен прокурор. В изборната нощ Румен Радев спомена и за нови членове на Инспектората.

Но за оздравяването на държавността от корупцията, вкоренила се в самия ѝ фундамент, нов ВСС, та дори и нов главен прокурор съвсем не са достатъчни. Очаква се от Радев да обясни как „Прогресивна България“ ще води тази битка, чрез какви механизми, предвижда ли законодателни промени, свързани със законите за обществените поръчки, за регулаторите.

Преди изборите през октомври 2024 г. той призова партиите за същото:

Нашето общество очаква отстояването на националните интереси да бъде в основата на всяка управленска политика. Очаква също така да започне най-сетне борбата с корупцията по политическите върхове и партиите следва да кажат как ще водят тази борба.

Но оттеглянето на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов от поста и връщането му като заместник главен прокурор и шеф на Националната следствена служба не е начало на тази борба, нито начало на съдебна реформа, а режисура.

След месеци на гражданско недоволство и политически натиск Сарафов се оттегли от поста, който заемаше от близо три години.

Той не си тръгна, за да изпълни закона, а за да засвидетелства послушание към новите „властелини“.

Промени в Закона за съдебната власт от началото на миналата година даваха право на Сарафов да остане на поста до 21 юли 2025 г., като се въведе „мандат“ от 6 месеца за изпълняващ функциите главен прокурор, но и за и.ф. председател на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд.

Каквото и договаряне да е имало, е зад завесата. На сцената имаше театралност. С твърд и назидателен тон водачът на листа на „Прогресивна България“ и бивш служебен вътрешен министър Иван Демерджиев разпореди на Сарафов

незабавно да напусне поста, защото „времето за шикалкавене свърши“ и „днес [22 април – б.а.] е последният ден“.

Борислав Сарафов изпълни „заповедта“ и напусна кабинета само след няколко часа.

Демерджиев се спряга за един от силните хора в бъдещото правителство на Румен Радев като кандидат за вицепремиер и министър на вътрешните работи.

Ако приемем, че сценката е репетирана, трябва да знаем между кои. Ако новите управляващи в лицето на Демерджиев са участвали в отработването на сценката, сценарият по-нататък е ясен.

Мирела Веселинова, журналистка, пред БНР

Това само потвърждава познатото правило – ключовите решения в съдебната власт не се вземат когато трябва, а когато могат да се договорят. Потвърждава и друга аксиома – главният прокурор е функция на политиците на власт. Със смяната на властта се сменя и обвинител №1.

Дали Сарафов обаче ще последва съдбата на предшественика си Иван Гешев, който напусна и стана адвокат, или ще остане в системата, както направи друг главен прокурор – Сотир Цацаров? В изданието „(О)позиция“ на „Сега“ адвокат Ина Лулчева допуска, че ще бъде бързо уволнен от системата.

Но сега на дневен ред е изборът на членове на ВСС и това ще е първият тест има ли промяна, или ставаме свидетели на поредната мимикрия. От него ще стане ясно дали юмрукът на Румен Радев ще удари модела, или ще го пренареди с други лица, но по познатия начин. Ще си проличи и ролята на ПП–ДБ – Радев спомена коалицията като партньор в процеса, а от нея зависи да бъде коректив, не съучастник.

Голямото преселение

Победата на Румен Радев дойде като масово пренареждане. Гласове, цели партийни структури и бизнес кръгове се преляха към него от всички посоки. Едни гласуваха като наказателен вот срещу „Борисов–Пеевски“, други – защото смятат, че „ще ни оправи“. Най-рано започна преселението си бизнесът като особено пластичен при смяна на покровителите във властта. По различни оценки 740–800 000 избиратели са се прелели от различни партии към формацията на Радев.

Но „Прогресивна България“, тихомълком регистрирана като партия с неизвестно ръководство, засега не е ново мнозинство, а нов център на тежестта. И когато избиратели и бизнес се пренастройват толкова бързо към него, трябва внимателно да се проследи какво идва след концентрацията.

Тези 131 депутати зад Радев към момента изглеждат сбор от хора, подбрани по неясни критерии и от невидими центрове, които тепърва ще стават разпознаваеми, с изключение на бившите служебни министри и няколко титулувани спортисти. Всички те си приличат по лоялността към лидера – общ признак на лидерските партии.

И като стана въпрос за лидерски партии, няма как да не се обърне поглед към ГЕРБ. Сривът ѝ на 19 април след многогодишна серия от победи е началото на разпад на дълго изграждана екосистема, която се хранеше от властта. Партията на Бойко Борисов ще има 39 депутати, а самият Борисов заяви, че няма да подава оставка, зарече се да не прави повече коалиции и ГЕРБ да се върне към антикорупционния си профил.

Призна си и за щетите от Пеевски. Токсичността от съюз със санкциониран за корупция олигарх от САЩ и Великобритания не може да мине безнаказано.

Избирателите на ГЕРБ не можеха да приемат, че не зависи от мен, а от Пеевски… Хората задаваха въпроса: „Избираме вас, но след това става каквото иска ДПС. Искаме ГЕРБ, който, като каже нещо, то да се случи.“

В същото време ПП–ДБ формално подобри малко резултата си – с 62 000 гласа, но изгуби най-важния символен терен – София, което превръща „победата“ им в частична и несигурна. В трите столични района първа беше „Прогресивна България“, победила листите на ПП–ДБ, водени от лидерите ѝ. Партията на Радев е с много силно присъствие и във Варна, Бургас и Пловдив.

На този фон изчезването на БСП от парламента и трайният разпад на ДПС очертават края на цели политически епохи.

„Възраждане“ едва прескочи 4-процентовата бариера. Лидерът ѝ Костадин Костадинов се усъмни в манипулация на изборния процес „с фини настройки в края на предизборната надпревара, за да регулира кой откъде да влезе“. Но изрази и задоволство, че част от идеите и каузите на „Възраждане“ са припознати от партията победителка.

По bTV председателят на МЕЧ Радостин Василев изчете данни за неизвестни кандидати на „Прогресивна България“, получили по няколко хиляди преференции, и съобщи, че става дума за купен и контролиран вот с помощта на криминални фигури.

Победата на Румен Радев пренарежда цялата политическа карта – сривът на ГЕРБ, колебливият резултат на ПП–ДБ и изчезването на БСП, намаляването на депутатите ДПС на Пеевски и преливането на част от АПС към „Прогресивна България“ очертават нов център на властта.

Оттук нататък, ако се потвърди, че зад Радев стои не консолидирана политическа сила, а бързо събрана подкрепа от различни посоки, следва да се запитаме как ще бъде упражнена тази власт.

Да, Радев обещава разрушаване на олигархичния модел. Но и Бойко Борисов влетя в политиката през 2009 г. с обещанието да бори корупцията. А вместо това накрая се оказа, че корупционният модел носи неговото име.