Най-сетне, 20 години след създаването си, ГЕРБ има шанса да бъде истинска опозиция. Но нито иска, нито знае как. Групата от 39 депутати на партията на Бойко Борисов и коалиционният ѝ придатък СДС е най-малката в парламентарната история на „Граждани за европейско развитие на България“.
Могъществото на Румен Радев и неговата „Прогресивна България“ (ПБ) е потискащо за Борисов. Но проблемът на партията е по-дълбок от едно смачкано его, било то и лидерско. ГЕРБ така и не се научи да бъде опозиция, защото никога истински не е била извън управлението.
Дори когато не управлява пряко, ГЕРБ остава вградена във властта – монополист е в местното управление, с влияние в регулатори и съдебна власт. Партия, свикнала да бъде част от държавата, трудно влиза в ролята на неин коректив.
За ГЕРБ опозицията никога не е била политическа идентичност, а временен режим.
Ако човек не знае, че в 52-рия парламент има парламентарна група на ГЕРБ–СДС, трудно би го разбрал по поведението ѝ. Новото мнозинство управлява по начин, болезнено познат от годините на Борисов – с концентрация на власт около премиера и автоматизирано парламентарно мнозинство. Само че ГЕРБ изглежда необичайно кротка.
Така моделът оцелява дори когато участниците в него се сменят.
А Румен Радев не просто се възползва от слабостта на ГЕРБ. Той случи и на раздробена и снишена опозиция, чийто общ сбор народни представители е по-малък от неговите 131 депутати.
Емилия Милчева
Изобщо, изборите произведоха странна картина в 52-рия парламент – комфортно мнозинство срещу едновременно шумна и немощна опозиция. Именно ГЕРБ–СДС и ДПС („Ново начало“) – партиите на модела, срещу който бяха последните големи протести – днес са особено кон-струк-тив-ни.
Консолидиране на властта
ДПС продължава с тактиката публичните говорители да са предимно жени, а Атидже Вели очевидно влиза в тази роля. Партията демонстрира готовност за ситуативни мнозинства и внимателно избягва челни сблъсъци с новата власт.
Самият Пеевски е минал в режим на дистанционно управление през Facebook постове. Борисов пък все повече заприличва на разказвач за доброто старо време пред партийния актив и е с интонацията на човек, който още не може да приеме, че губи властта – след държавната охрана.
Новата власт вече подменя втория управленски ешелон с ускорени темпове. Сред сменените изпъкват шефовете на митниците, ДАНС, БЕХ, АЕЦ „Козлодуй“. Любопитното е, че точно в енергетиката някои ключови фигури остават непокътнати – като изпълнителните директори на „Булгартрансгаз“ и „Булгаргаз“ Владимир Малинов, свързван с разширението на газохранилището „Чирен“ и неизгодния договор с „Боташ“, и Веселин Синабов.
Новината обаче е, че енергийната министърка Ива Петрова ще преговаря по условията на 13-годишната сделка с „Боташ“, която носи огромни загуби за България и беше сключена от служебен кабинет на Радев като президент. България не плаща дължимите по нея 500 000 долара на ден за достъп до втечнен газ от Турция, който не използва, защото е много скъп.
Показателен за стила на новото управление е случаят с особения управител на активите на „Лукойл“ в България Румен Спецов. Скоро ще се разбере дали назначеният на 14 ноември 2025 г. бивш директор на НАП ще бъде сменен, за което съобщиха най-напред депутати от ПБ.
Със законови промени управляващите обаче ограничават правомощията на особения управител, а контролът върху действията му се премества от парламента към изпълнителната власт. Временната бюджетна комисия реши той да се отчита всеки месец пред министъра на икономиката вместо пред парламентарната Комисия по икономика.
Най-сетне ще бъде наложен съдебен контрол върху действията на особения управител, тъй като в момента те са необжалваеми. Поправките предвиждат финансови задължения извън обичайното управление да бъдат нищожни, ако не са предварително одобрени от Министерския съвет. Ограничават се и разпоредителните сделки с акции и дялове без пазарна оценка и разрешение от правителството.
Освен срещу дружеството, искове ще могат да се предявяват и срещу държавата и особения търговски управител, за да се осигури защита… на интересите на държавата. Появиха се обаче съмнения, че така се улесняват руските собственици, които вече заплашиха с арбитражен иск България.
В същото време кабинетът превръща мерките за контрол на цените в една от основните си публични кампании въпреки съмнителния им ефект и не бърза да вади скелети от гардеробите на предишните правителства. Макар че такива са обещани след проверките на цялостното състояние на министерствата.
Емилия Милчева
Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев говори за икономии, но те се оказват политически селективни. Идеята е да спрат автоматичните увеличения на заплатите и да се орежат с 10% разходите в публичния сектор. Но армията, МВР, службите, Националната служба за охрана, учителите и лекарите остават защитени. Вдига се и максималният осигурителен доход – на 2300 евро.
Обещани са съкращения на незаетите 5729 бройки в държавната администрация. Броят им е константен от няколко години и благодарение на него на всеки 3 месеца се раздават „допълнителни материални стимули“.
Лимит за опозицията
Правителството се опитва да овладее растящите разходи, включително като изземва 100-процентово дивидента на държавните дружества – практика, въведена от Асен Василев през 2023 г. В парламента депутатите на ПБ осигуряват на правителството и нещо не по-малко важно – репутационен комфорт.
Правилникът за работа на 52-рото Народно събрание е променен така, че министрите могат да се измъкват от парламентарен контрол колкото пъти поискат. Премахнат беше досегашният им лимит за максимум две отсъствия, както и задължението им да дават лични обяснения при отговори, забавени до 10 дни.
Този замисъл е продиктуван от тактически съображения: голямата група на „Прогресивна България“ е пълна с нови депутати, които тепърва навлизат в парламентарната рутина. Колкото по-строго е режисиран процесът, толкова по-малък е рискът от неприятни изненади.
Затова и Правилникът започва да прилича на инструмент за управление на „другите“ – чрез ограничаване на изказванията, времето за реакции и възможностите за временни комисии. Някои от тези ограничения са разумни, защото намаляват процедурните хватки.
Срещу ограничаването на възможностите за парламентарен контрол този път възразиха и от ГЕРБ, освен от ДБ, ПП и „Възраждане“. ДПС отново бяха въздържани.
По идея на ПБ председателят на парламента ще предлага точки в дневния ред, без да са консултирани на председателски съвет. Eдна от най-сериозните промени е свързана с временните комисии. За създаването им вече ще са нужни 48 депутати – брой, с който не разполага нито една опозиционна формация сама по себе си.
Прагът е същият като за вот на недоверие или сезиране на Конституционния съд. ГЕРБ–СДС разполагат с 39 депутати, ДБ – с 25, ДПС наброяват 21, ПП – 12, „Възраждане“ са представени също с 12 депутати. Ако някоя от опозиционните парламентарни групи настоява за временна комисия, ще се наложи да преговаря с останалите.
Ако темата е значима, то тя трябва да намери изражение в по-голямо мнозинство.
Петър Витанов, председател на ПГ на „Прогресивна България“
Парламентът не е просто място, в което мнозинството само преброява гласовете си. То е мястото, където властта трябва да бъде питана и да дава отговори. Ако тук няма реален контрол, демокрацията се изпразва от съдържание.
Надежда Йорданова, съпредседателка на ПГ на „Демократична България“
Дори Бойко Борисов и Делян Пеевски не са се опитвали да ограничат така правата на опозицията.
Николай Денков, председател на ПГ на „Продължаваме промяната“
Всяка първа сряда от месеца, когато е денят на опозицията и се правят предложения за дневен ред, няма да се изслушват министри. Така излиза, че министрите ще се явяват предимно когато собственото им мнозинство „прецени“. Или когато е медийно комфортно.
Всичко това може да изглежда процедурно. Но всъщност парламентът постепенно се пренастройва така, че да създава по-малко шум, по-малко риск и по-малко неудобства за мнозинството. Неслучайно дори времето за запознаване със законопроектите беше орязано от 72 на 24 часа.
Същинският проблем
Истинският проблем не е, че опозицията е слаба. А че е раздробена и неспособна да произведе усещане за алтернатива. Това оставя управлението на Румен Радев почти без сериозен политически натиск – освен ако не се самовзриви.
А механизмите за обещаното от Радев разграждане на олигархичния модел все още изглеждат неясни. Дали ще има реален демонтаж на тази система, тепърва ще се вижда в съдебната власт и в новите антикорупционни механизми.
Емилия Милчева
Както се разбра тази седмица, вот за нов състав на Висшия съдебен съвет от професионалната квота ще има в края на октомври. Първи тест ще бъде формирането на новата антикорупционна комисия, след като предишната беше закрита от парламента. За първо четене вече е одобрен законопроектът за новата комисия, подготвен от служебния правосъден министър Андрей Янкулов. Нейният състав ще е петчленен – с по един представител на парламента, Президентството, общите събрания на съдиите от върховните съдилища и на Висшия адвокатски съвет.
Именно при конструирането на бъдещата антикорупционна комисия ще стане ясно дали системата се променя, или просто сменя центъра на тежестта.
Когато властта се консолидира без особена съпротива, безалтернативността постепенно започва да изглежда естествена. И онзи вдигнат юмрук се превръща в новата нормалност.
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни