Първият месец на управлението на Радев мина под знака на дефицити, неразплатени сметки и обещания за реформи. И това поставя кабинета пред труден избор: да лекува причините за кризата или просто да управлява последствията ѝ. Коментар от Емилия Милчева.
Началото на края на демокрацията няма да бъде поставено с идващи танкове. Един вид, ако чакате „танковете да дойдат“, няма да стане. Ще има „по-малко пречки“, „повече ефективност“ и много заглушени теми. За червените лампички, които мигат, преди демокрацията да изгасне – от Светла Енчева.
52-рият парламент бавно се пренарежда така, че на властта да ѝ е по-удобно: по-малко парламентарен контрол, по-трудно създаване на временни комисии, министри, които могат да отсъстват колкото поискат. А опозицията ще кротува ли? От Емилия Милчева.
След новата власт тръгна цялата държава в строй – прокурори се оттеглят, бизнесмени сменят роли, охрани падат, институции внезапно проработват, а доскорошни врагове козируват в синхрон. Само цените отказват да се подчинят на командата „Равнис!“. Там ще е първият тест. Коментар на Емилия Милчева.
Една оставка освобождение не прави. Моделът, който накара толкова хора да излязат по площадите, не може да бъде разграден със стандартен политически акт, защото положението, в което се намираме, е твърде далеч от стандартното. От Емилия Милчева.
„... не искам аааз да съм отдолууу, за да не падне върху мен!“ Ще пада ли някой и кога да се дръпнем, за да не се сгромолясат колоси и животни върху ни? Анализ на Емилия Милчева.
Трансферните прозорци за новите назначения в регулаторите са отворени. Комисии, инспекторати и палати чакат трепетно новоизбраните си членове. Къде са най-големите апетити и какво следва от това – анализ на Емилия Милчева.