В седмицата преди президентския балотаж правителството на Румен Радев действа на три фронта, за да осигури победата на действащата президентка Илияна Йотова на 1 ноември. Обединява ги една дума –
сигурност.
Кабинетът обеща по-социален бюджет за 2027 г. и непроменени цени на тока и парното до следващото лято. Премиерът се включи открито в предизборната агитация с предупреждението, че победа на Андрей Гюров може да въвлече България във война. От сметките на домакинствата до националната сигурност – управляващите предлагат бонус пакeт „Защита“.
Причината е оспорваният резултат от първия тур. Йотова изпревари Гюров само с 42 719 гласа, или 2,8 процентни пункта, въпреки прогнозите за двуцифрена преднина. Затова и голямо значение придобиват онези малко над 190 000 гласа за двойката Костадин Костадинов – Петър Волгин, чийто резултат надхвърли този на „Възраждане“ на парламентарните избори през април. Тогава изгряващата „Прогресивна България“ (ПБ) привлече гласове от много партии и „Възраждане“ беше особено ощетена. Сега ПБ ще направи опит да си върне част от тях.
Залогът за Радев е голям. Със собствено парламентарно мнозинство и правителство той се стреми да запази и президентската институция в политическата си орбита. Така ще е сигурен в утвърждаването на „тримата големи“ – главен прокурор и председателите на ВАС и ВКС, които бъдещият Висш съдебен съвет, доминиран от негови членове, ще избере. (Тук е редно да се направи уговорката, че възможността Йотова да се еманципира от Радев, ако бъде избрана, не е за подценяване.)
Емилия Милчева
Мирът като предизборно оръжие
Тази седмица управляващите решиха да хванат страха за рогата. На 26 октомври Радев обяви, че българите ще избират „между мира и войната“ и „между демокрацията и корупционния модел на сглобката“. Той свърза Гюров със споразумението за сътрудничество с Украйна, подписано при служебното му управление. Макар че собственото правителство на Радев не го прекрати, но няма и да го изпълнява.
Андрей Гюров беше представен като олицетворение на двойна заплаха – за мира и за демокрацията.
Изявлението предизвика и скандал за използването на държавен ресурс в предизборната кампания. Радев не само призова „Нека да гласуваме за Илияна Йотова“, но думите му бяха разпространени чрез официалния сайт и информационните канали на Министерския съвет. Инициативният комитет на Гюров и Кандев сезира ЦИК, а впоследствие постъпиха 104 сигнала за предполагаемо нарушение на Изборния кодекс.
След близо осемчасово заседание Комисията не установи административно нарушение с минимално мнозинство от 8 срещу 7 гласа – решение, което „Демократична България“ ще обжалва.
Надмощието осигуриха седемте членове на ПБ заедно с представителя на „Възраждане“. Така управляващите получиха подкрепа от националистическата партия, за да не бъде санкционирана предизборната агитация на премиера чрез правителствените канали.
На 28 октомври при посещение в Пазарджик самата Йотова нарича политическите си опоненти „войнолюбци“. Така предизборният спор вече не е между различни политики за сигурност, а между самопровъзгласилите се защитници на мира и противниците им, на които се приписва желание за война.
За доказателства никой не пита – достатъчно е да се посочи врагът.
Страхът е стар политически инструмент. Когато изборите бъдат представени като спасение от война, разговорът за правомощията и качествата на бъдещия президент отстъпва пред въпроса кой ще предпази страната от заплахата. А когато властта посочва едновременно опасността и спасителя, задава условията на самия избор.
В кампанията за парламентарните избори през април 2026 г. Виктор Орбан представи вота в Унгария като избор между война и мир, внушавайки, че победа на опозиционната „Тиса“ ще въвлече страната в конфликта в Украйна. Две години по-рано в Словакия Петер Пелегрини, подкрепен от премиера Роберт Фицо, спечели президентските избори срещу Иван Корчок, представян в кампанията като „кандидат на войната“. И в двата случая страхът от въвличане във военен конфликт беше използван като предизборен аргумент.
Гюров отхвърли обвиненията в интервю за bTV на 28 октомври. Той заяви, че никога не е предлагал изпращане на български войници в Украйна, настоя за прекратяване на бойните действия с гаранции за сигурността и обвини Радев, че е поел кампанията на Йотова на „ръчно управление“.
Нищо ново в дебата по БНТ
В единствения телевизионен дебат Йотова трябваше да защити не само собствената си кандидатура, но и тезата на Радев, че на 1 ноември българите избират между мира и войната. Тя повтори обвиненията за 10-годишното споразумение с Киев, подписано от служебния кабинет на Гюров, заедно с фалшивите внушения за изпращане на български войници в Украйна като част от мироопазващи сили в рамките на т.нар. Коалиция на желаещите. Защити и 13-годишния контракт с „Боташ“, сключен от правителство, назначено от Радев.
Така един документ за сътрудничество в областта на сигурността беше представен като опасност, докато договорът, който обвързва България с дългосрочни финансови задължения, получи политическа защита.
Гюров обясни, че става въпрос за рамково споразумение и при изпълнение всяка клауза от него ще се одобрява от парламента.
По-същественото противоречие обаче беше другаде: Йотова настояваше за мир чрез преговори с Русия, но отхвърляше временното прекратяване на огъня, защото Москва нямало да се съгласи. Така волята на агресора се превърна в отправна точка на предложението за мир.
Гюров оспори противопоставянето „мир или война“, назова Русия като агресор и настоя, че прекратяването на бойните действия без надеждни гаранции за сигурността не означава траен мир. Той защити необходимостта България да действа заедно със съюзниците си, вместо да превръща подкрепата за Украйна в заплаха за българските граждани.
Различията проличаха особено силно и в поведението им. Йотова беше самоуверена, на моменти назидателна, с категоричността на политик, свикнал да има последната дума. Гюров изглеждаше непринуден, но и непохватен и на моменти с накъсана мисъл, но не прие да бъде поставен в ролята на кандидат на войната.
Никой от двамата не призна за преговори с партийни лидери. Йотова обаче използва темата, за да упрекне Гюров за „сглобката“ и да постави въпроса за евентуална подкрепа от ДПС и Пеевски. Тази опорна точка е в употреба и от премиера, и от политици и други говорители на ПБ.
Гласове „на склад“
Предизборната реторика е нагнетявана и от примамката „как да приберем избирателите на отпадналите кандидати“. Костадинов–Волгин получиха близо 191 000 гласа, а Ивелин Михайлов – почти 58 000. Общият им резултат е почти шест пъти по-голям от разликата между Йотова и Гюров. Тези гласове не могат да се прехвърлят по партийна команда, но обясняват вниманието към националистическия и евроскептичен електорат, който се явява и резервоарът от гласове за Йотова.
Емилия Милчева
Костадинов отхвърли подкрепа за Гюров, без да призове да се гласува за Йотова. Според него симпатизантите на „Възраждане“ ще избират между нея, негласуването и „Не подкрепям никого“. Любопитното е, че той оспори и противопоставянето между мир и война, като припомни, че правителството на Радев е продължило действието на споразумението с Украйна, подписано при Гюров.
За част от избирателите на „Възраждане“ Йотова е твърде „европейска“. Някои от тях вероятно помнят как на 24 февруари, на четвъртата годишнина от руското нахлуване в Украйна, тя заяви:
Още от първия момент нашата позиция беше категорично ясна – ние говорим за агресия и за агресор.
По-късно смени тази категоричност с избягването да назове Русия като агресор след атаките с дронове в Черно море.
Страхът от война – част от политическия арсенал в Европа, е и целенасочено използван инструмент в руските операции по дезинформация. Разследване на The Insider, публикувано на 21 октомври, разкрива документи от операцията „Допелгенгер“ (букв. „Двойник“), от които става ясно, че сред задачите на кремълската пропаганда е създаването на „ядрена психоза и внушения, че подкрепата за Украйна приближава Европа до война“. За различни европейски държави са разработвани послания като „чужда война“ и „Европа се нуждае от мир“. Това показва колко близо до вече готови пропагандни внушения може да се окаже предизборната реторика, която представя подкрепата за Украйна като заплаха за мира. Да си спомним и колко често Румен Радев отбелязваше ядрената мощ на Русия.
По-ясна позиция от Костадинов зае Ивелин Михайлов, който призова симпатизантите си да подкрепят Йотова заради предпочитанието си към по-балансирана външна политика и опасенията от възстановяване на „сглобката“. Той обаче уточни, че това е лична позиция, а не решение на цялата партия „Величие“.
На другия полюс подкрепа за Гюров заявиха бившият министър на отбраната Николай Ненчев и Румен Христов, заместник-председател на СДС и коалиционен партньор на ГЕРБ, макар и в лично качество. „Синя България“ призова за отпор срещу Йотова, без изрично да назове Гюров. По-неочаквана е позицията на лидера на МЕЧ Радостин Василев, който предложи на избирателите си да подкрепят Гюров или изобщо да не гласуват въпреки острото му противопоставяне срещу ПП–ДБ, които стоят зад кандидатурата. Общото между тези позиции е противопоставяне на управленския модел на Радев, а не непременно политическа близост с Гюров.
ГЕРБ обаче запазва мълчание за балотажа, въпреки че гласовете на избирателите ѝ могат да се окажат решаващи за изхода му. След първия тур социолози установиха, че от партията на Бойко Борисов двойно повече са подкрепилите Гюров, а не Йотова, но те са твърде малко на фона на негласния бойкот. ДПС спря своя електорат от участие в първия тур, а поведението на избирателите на втория ще покаже постигната ли е договорка между Пеевски и Радев. На този фон броени дни преди балотажа задържаните кметове на Пеевски – Радослав Ревански на община Белица и Димитър Гавазов на Сунгурларе, бяха докарани с белезници в Апелативния съд в Бургас. Разследват ги за обществена поръчка за 7 млн. евро за строителство на дом за хора с увреждания в Сунгурларе.
Оферта „Гаранция за зимата“
Обещанията за по-високи доходи идват преди балотажа, но бюджетът ще е след него. Радев обяви, че проектобюджетът за 2027 г. ще бъде представен следващата седмица, въпреки че срокът по закон е краят на октомври. Още на 15 октомври обаче Министерството на финансите е изпратило на Европейската комисия (ЕК) и Еврогрупата бюджетния план с прогнозен дефицит от 4,3% от БВП и увеличения на пенсиите и публичните възнаграждения.
На 28 октомври премиерът заговори за спорни въпроси с ЕК, които трябвало да бъдат изчистени, за да не пострадат доходите. Опозицията обвини управляващите, че задържат бюджета до приключването на изборите, за да скрият непопулярни мерки. Така гражданите получават обещания за по-високи доходи, но без да видят сметката за тях.
Показателно е заиграването с пенсиите – тема, която засяга над 2 млн. души, приблизително една трета от избирателите. Радев представя обещаното увеличение с около 8% като една от „червените линии пред Брюксел“. В действителност осъвременяването по швейцарското правило е законово предвидено, а окончателният процент за 2027 г. още не е определен.
Светла Енчева
За да е ясно кой е „добрият“ и кой – „лошият“, премиерът заяви, че кабинетът ще защити увеличението на пенсиите и майчинските „въпреки препоръките на ЕК“. Комисията обаче не препоръчва конкретно съкращения на пенсии, а ограничаване на дефицита, тъй като България е в процедура по свръхдефицит. Изборът откъде да се спести, е решение на правителството.
Другата гаранция дойде от енергетиката. Четири дни преди балотажа Радев обяви, че токът за домакинствата и парното няма да поскъпват до 1 юли 2027 г.
Замразяването на цените не означава замразяване на разходите. Компенсациите ще се плащат от фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Ако той изпадне в дефицит, както се е случвало и преди, недостигът отново ще се покрие от данъкоплатците. И това няма да е последната им платена сметка за популизма.
При определянето на цените на парното до юни 2027 г. КЕВР е заложила средна прогнозна цена на газа 37,90 евро за мегаватчас. През октомври регулираната цена вече достигна 44,09 евро, а за ноември „Булгаргаз“ поиска увеличение с 34%. Междувременно на европейската борса TTF газът доближи 100 евро за мегаватчас (към редакционното приключване на материала е и над 100 евро – б.р.). Макар борсовата и регулираната цена да не са пряко съпоставими, поскъпването поставя под въпрос разчетите на КЕВР.
Емилия Милчева
На 28 октомври председателят на регулатора Пламен Младеновски обеща да не допусне пълното увеличение на газа и да запази цените на парното от 1 януари. Но газът формира над 70% от цената на отоплението, а експерти предупреждават за потенциално поскъпване на парното с 20–30%. Като възможност за ограничаване на увеличението се обсъжда използването на по-евтин газ от „Чирен“, макар да се чуват мнения, че запасите не са достатъчни, а част от тях са купувани на високи цени.
Трите фронта на властта се събират в едно обещание: властта ще ви предпази – от войната, от обедняването, от скъпото отопление. После гражданите ще платят цената без промоциите от предизборната кампания.
На 1 ноември ще се избира президент. Йотова обещава приемственост с Радев, а в кампанията все по-отчетливо възпроизвежда неговата реторика. Но след като той вече е в Министерския съвет, какъв е смисълът избирателите да получат още един Радев на „Дондуков“ 2?
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни