*** Така се е свил в черупката си моят мъничък страх

Така се е свил в черупката си моят мъничък страх,
така подло кове отвътре
с неточните удари на наточените си юмручета,
да не останеш на себе си-в себе си
да не влезеш твърде навътре-насаме
гледай никога да не оставаш-никъде,
особено там, където като шипки просветват,
като капчица кръв избива след всяко убождане
най-страшната самотия.
Детската.
За скритото зад повърхностните рани,
за постланото с добрите намерения.

Шшш-т.

Ина Иванова

Ина Иванова е авторка на сборниците с разкази „Право на избор и други проклетии“, „Името на неделята“, „Летящ акордеон“ и „И винаги любовта“, както и на стихосбирките „малки букви“, „Криле от папиемаше“, „Нещата, за които мълчим“, „Непокътнат свят“. Запалена читателка на съвременна литература и фланьор по душа.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.