На президентския балотаж страхът от война победи обещанието за промяна. Емилия Милчева анализира как управляващите превърнаха мира в предизборно оръжие, защо Андрей Гюров не успя да наложи собствен дневен ред и какво политическо бъдеще очаква двамата кандидати след изборите.
Може нито един от двамата кандидати да не ни кара да тичаме към урните в неделя. Но гласуването не е въпрос на вдъхновение, а на усилието да не подариш избора си на някой друг. Емилия Милчева пише за залога на този избор и за трите фронта, на които властта работи за победата на Йотова.
В навечерието на поредните избори сме, след които ще настане поредното чудене къде сбъркаха в прогнозите си социолози, политолози и анализатори. Александър Драганов обаче предварително подхожда (само)иронично, напомняйки ни, че винаги е добре да имаме едно наум, когато става въпрос за прогнози.
Какво всъщност избираме, когато избираме президент – лице на държавата, коректив на властта или посока за бъдещето? Емилия Милчева проследява как различните президенти на България са разбирали ролята си, и пита какъв национален хоризонт предлагат днешните кандидати отвъд политическото позициониране.
Служебният премиер по дефиниция е временна фигура. В българската политика обаче временните роли често се оказват съдбоносни. Андрей Гюров влиза в кабинета с биография, висящ казус и очаквания. Въпросът е дали ще управлява процеси, или ще трупа още напрежение. От Емилия Милчева.