Седмият президент и сделките за властта

„Не съм гуру, не съм водач“, заявява Жан-Люк Меланшон през 2017 г., когато го притискат да каже за кого да гласуват близо седемте милиона французи, подкрепили кандидатурата му за президент. Самият той, останал на четвърто място на първия тур тогава, гласува на балотажа между Еманюел Макрон и Марин Льо Пен, но не разкри избора си. Защото след президентските избори идваха парламентарни, а той нямаше намерение да подарява политическото си влияние на друг кандидат.

Девет години по-късно Меланшон отново се бори за президентския пост. Социолозите вече разглеждат възможността самият той да се изправи срещу Льо Пен на балотаж идната пролет и тогава ще му е нужна помощ. 

Кой всъщност печели повече от подкрепата на балотажа – кандидатът, който я получава, или политикът, който я дава? 

В България този въпрос ще тежи особено много на 1 ноември, когато се очаква да бъде избран седмият президент на републиката. 

Истинската битка за властта обаче е отвъд Президентството. Изборите за държавен глава ще покажат дали България върви към ново политическо противопоставяне, или ще се затвърди прехвърлянето на влияние и ресурси от старите към новите управляващи – и още повече силата на Румен Радев.

Залогът

Няма избори, за които да не се сключват политически сделки, и предстоящите не правят изключение. Две от парламентарно представените формации нямат свои кандидати за президент – ГЕРБ с над 430 хиляди гласа зад гърба си на последните парламентарни избори през април т.г. и ДПС с над 230 хиляди. Техните избиратели или голяма част от тях все пак ще участват в предстоящия вот, а социологическите агенции ще покажат как се е разпределил той. 

Според Димитър Ганев от агенция „Тренд“ на президентските избори ще гласуват едва 150–200 хиляди избиратели на ГЕРБ и не повече от 60–70 хиляди на ДПС. Той свързва неучастието на ГЕРБ със състоянието на партийната организация и риска от демобилизация преди местните избори през 2027 г. 

В студиото на „24 часа“ Геновева Петрова от „Алфа Рисърч“ посочи, че по техни данни на старта на кампанията половината от избирателите на ГЕРБ и половината от тези на ДПС няма да гласуват на първия тур. А след последните акции срещу знакови кметове на ДПС отливът може да е и по-голям.

За лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов и на ДПС Делян Пеевски залогът е да съхранят влиянието си – поне частично, за Румен Радев – да го разшири, а за „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ – да останат силна опозиция и политически фактор.

Битката за властта обаче продължава след президентския балотаж. 

Предстоят местните избори през 2027 г., а също и изборът на нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), който трябва да приключи три седмици след балотажа – на 21 ноември. Новият ВСС ще трябва да избере главен прокурор и председател на Върховния административен съд (ВАС) – два ключови поста, от които зависи бъдещото разпределение на влияние в съдебната власт.

Президентът има роля в назначаването на главния прокурор и председателите на ВАС и на Върховния касационен съд, които утвърждава с указ – включително правото да откаже първото предложение на ВСС. Законът обаче му дава право само на еднократно вето, не и на окончателно блокиране на кандидатура чрез втори отказ. Затова пък не е длъжен да подпише указа за назначението в определен срок.

Докато партиите пресмятат цената на подкрепата си за президент, 

Пеевски получи сигнал, че собствените му позиции вече не са неприкосновени. 

Дни преди първия тур на президентските избори трима кметове, двама от които са и зам.-председатели на ДПС, станаха обект на полицейски акции. Доскоро подобни действия срещу хора от най-близкото политическо обкръжение на олигарха изглеждаха немислими. 

В рамките на три дни кметовете на Сунгурларе Димитър Гавазов и на Белица Радослав Ревански бяха задържани и обвинени в престъпен сговор за търговия с влияние. Полицейските действия стигнаха и до Кърджали, където за разпит беше отведен кметът Ерол Мюмюн, но по-късно бе пуснат на свобода. Оставка пък подаде друг кмет, свързан с Пеевски – Николай Рашков, избран с листата на неизвестната ПП „Пряка демокрация“. 

Арестите и разпитите на високопоставени лица в ДПС променят картината за първия тур – но и за балотажа. Пеевски трябва да реши кого да подкрепи в момент, когато самият той е изправен пред въпроса колко власт и влияние му остават. А политическата подкрепа струва толкова, колкото тежи този, който я предлага.

Съвпадението на акциите с последните дни на президентската кампания няма как да бъде приписано на приключени точно в този момент разследвания.

Още по-показателно е, че самият премиер Румен Радев побърза да направи политически прочит. От Министерския съвет той обяви, че Борисов и Пеевски губят контрол върху финансовите потоци, а техните „лейтенанти“ вече не определят обществените поръчки. Радев посочи задържането на кмета на Сунгурларе като пример и заяви, че досега усилията на МВР и ДАНС са се проваляли в прокуратурата, но вече се намират прокурори, готови да действат.

Така министър-председателят свърза конкретно наказателно разследване с преразпределението на политическото и икономическото влияние. Прокуратурата започва ли да се освобождава от политическите зависимости, или се обръща по посоката, в която духа вятърът на прогреса? Първото би било добра новина за правовата държава. Второто би означавало, че зависимостите остават, но се сменят онези, които се възползват от тях.

Злоупотребите с обществени поръчки не са единствено в общини, контролирани от ДПС. Корупцията в България не е етнически оцветена, нито е запазена територия на една партия. А и къде е Борисов, след като няма свързан с ГЕРБ управник в последните акции, макар че партията е монополист в местната власт? 

Политическите сметки изпускат обаче непредвиденото. 

Три дни преди първия тур служител на Националната служба за охрана (НСО) блъсна на земята журналистката Соня Колтуклиева, след като тя отвори вратата на служебния автомобил на председателката на парламента Михаела Доцова. Лимузината потегли и никой не помогна на Колтуклиева, която остана да лежи по гръб на тротоара. Видеото обиколи социалните мрежи и предизвика лавина от коментари и искания за оставка на Доцова от опозицията и от граждани. 

Инцидентът пред централата на „Прогресивна България“ предизвика бърза реакция от президентката Илияна Йотова, която осъди действията на охранителя като „недопустима и прекомерна реакция“. Тя поиска и оставката на шефа на НСО генерал-майор Емил Тонев, а самата служба започна проверка и сезира Военната прокуратура. Гардът Мартин Варадинов е арестуван, след като е отишъл доброволно във Военната прокуратура да даде показания. 

Този случай поставя неудобни за управляващите въпроси не само за демонстрацията на сила, но и за това 

как председател на парламента може да не забележи насилието, извършено от собствената му охрана,

и да се извини едва след като видеото предизвика обществено възмущение. Доцова се оправда, че не е видяла какво е извършил гардът. Реалността я опровергава – и това се вижда от видеото. В парламента ГЕРБ събра подписи за свикване на извънредно заседание за нейната оставка.

Този случай ще окаже влияние върху резултатите от първия тур, но никой не се наема да прогнозира с колко. На финала на кампанията последни данни показват, че дистанцията се скъсява, макар разликата да остава двуцифрена. Преднината на Йотова пред Гюров спадна до под 13%, установи проучване на „Алфа Рисърч“, направено преди инцидента със Соня Колтуклиева.

Борисов и гласовете, които не притежава

Отказът на ГЕРБ да издигне собствена кандидатпрезидентска двойка спести на Борисов риска от поредна изборна загуба. Но го постави пред друг риск – да се окаже, че вече не може да разполага с гласовете на собствените си избиратели така, както е свикнал. Дори да обяви подкрепа за един от двамата претенденти на балотажа, няма гаранция, че избирателите на ГЕРБ ще го последват.

Проучването на „Алфа Рисърч“ от началото на октомври не само показа, че близо половината симпатизанти на ГЕРБ няма да гласуват. От останалите близо 30% предпочитат Андрей Гюров, а двойно по-малко – Илияна Йотова. При избирателите на ДПС съотношението е в полза на Йотова.

Борисов вече обяви Йотова за свой идеологически противник, но отказа да даде непоискана подкрепа на Гюров. Самият Гюров очаква подкрепа от симпатизанти на ГЕРБ, но не иска да я договаря с партийната централа. Така Борисов се оказва в необичайно положение: иска подкрепата му да бъде поискана, но не е ясно с колко гласа може да „тежи“ в подобни преговори. 

Политическите сметки на Пеевски

Председателят на ДПС каза, че няма да подкрепя кандидат на първия тур, а за балотажа ще решава впоследствие. Междувременно атакува правителството на Румен Радев с обвинения в корупция и неспособност да управлява, но намери повод да похвали Илияна Йотова за свикването на Консултативния съвет за национална сигурност. 

Възможно е поведението му да е не само предизборно позициониране, а опит да запази пространство за договаряне с новата власт. Тогава предметът на евентуалната сделка няма да бъдат единствено гласовете за Йотова, а и кръгът на влияние на ДПС – особено в общините, където местните избори през 2027 г. ще покажат дали партията успява да запази позициите си. Те обаче очевидно ерозират, а свързаните с предишния кръг на Доган с нетърпение очакват реабилитацията си. Техни кадри бяха назначени в няколко министерства. 

Останалите

След първия тур решения ще трябва да вземат не само Борисов и Пеевски, но и останалите кандидати, които няма да стигнат до балотажа. Гласовете за тях няма как да бъдат автоматично прибавени към Йотова или Гюров.

Най-голям е залогът за лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов. Според последни проучвания председателят на „Възраждане“, чийто кандидат за вицепрезидент е евродепутатът Петър Волгин, събира 9–11% подкрепа. Другите двама партийни лидери и също кандидати за президентския пост – Радостин Василев (МЕЧ) и Ивелин Михайлов („Величие“), остават значително след него.

За тези формации президентските избори са възможност да измерят собствената си подкрепа преди местния вот догодина.

Появата на „Прогресивна България“ изцеди „Възраждане“, но несъмнено част от избирателите на Костадинов ще подкрепят Йотова. Василев и Михайлов са хлъзгави – от една страна, те градят политическата си идентичност върху противопоставянето на статуквото и модела Пеевски–Борисов, а от друга, споделят немалко от евроскептичните и благосклонни към Москва позиции на „Възраждане“, без да афишират открито проруска идентичност. 

Лидерите на МЕЧ и на „Величие“ избягват ясното назоваване на Русия като агресор във войната срещу Украйна, оспорват европейската политика по отношение на Москва и представят дистанцирането от общите позиции на ЕС като защита на българския национален интерес. Така те си оставят пространство да привличат избиратели от различни политически лагери, без да поемат ясни ангажименти към нито един от тях.

За Румен Радев президентските избори са възможност да затвърди политическото си влияние и извън изпълнителната и законодателната власт. Победа на Йотова би означавала политически близък държавен глава, с когото управляващото мнозинство комфортно ще съжителства през следващите години.

За Андрей Гюров и подкрепящите го ПП и ДБ балотажът е изпитание с двоен залог.

Те трябва да привлекат избиратели отвъд собствената си политическа общност, без да превръщат подкрепата на Борисов или Пеевски в бъдещо задължение. Защото има разлика между гласовете на симпатизантите на ГЕРБ и ДПС и политическа сделка с техните лидери. Първите могат да бъдат спечелени, за втората ще трябва да се плати висока цена.

Няколко събития показват, че ГЕРБ може да помогне за резултата на балотажа. Заедно с още трима бивши премиери – Иван Костов, Кирил Петков и Николай Денков, Бойко Борисов подписа писмо с призив за категорична позиция, която да потвърди евроатлантическата принадлежност на България. А в декларация, одобрена от ЕП, евродепутатите на ГЕРБ в Европейската народна партия заедно с колегата си Радан Кънев, както и Илхан Кючук от либералите на АЛДЕ поискаха София да отговори на руската заплаха в Черно море.

През 2002 г. част от френските леви избиратели отидоха на балотажа с щипки за пране на носа и с гумени ръкавици. Не понасяха Жак Ширак, но гласуваха за него, за да спрат крайнодесния Жан-Мари Льо Пен. Двайсет и четири години по-късно българските избиратели не просто ще решат кой да е президент, а дали да съсредоточат цялата власт в едни и същи ръце. Големият залог за този вот е посоката на България, но също и границите на властта. 

Защото кой иначе ще възпира властта, когато тя започне да не забелязва кого е проснала на земята, за да защити себе си?