Ако ви се струва, че БПЦ твърде много се меси в светските дела, вероятно не сте сами. И на други хора така им се вижда. В този текст Александър Драганов проследява някои тънки нишки, които биха могли да се заплетат в дебели възли на верска нетърпимост.
В последната част на дискусията за играта „Киберпънк“ всички игромислещи се събират (като в края на криминален роман от Агата Кристи), за да оголят още лудонаративни въпроси, пристрастности и противоречия: спектакъл vs. морал; минало vs. настояще; аватар vs. играч.
Една грубовата българска пословица гласи, че кучето скача според тоягата. Е, и с ИИ е така. Не знаем за тоягата, но ако Павлина Върбанова и Георги Караманев го обучават системно, сигурни сме, че скоро ще печели състезания по грамотност. В стихоплетението вече го видяхме... Важи!
Да забраниш нещо и така да го направиш още по-популярно си е талант. Виктор Орбан успя да стори точно това със забраната на прайда в Будапеща, на който са присъствали „само“ около 200 000 души – много повече от обикновено. Защо се случи така? От Светла Енчева.
След петгодишно прекъсване на рубриката „Китай отвътре“ публикуваме съвсем скорошната статия на писателя Ма Дзиен по случай 36-тата годишнина от събитията на площад „Тиенанмън“. С надеждата за още текстове в тази поредица, съставена от Стефан Русинов.
Отново предъвкахме нечии трагедии със случая с незаконния дом в с. Ягода. Посочихме с пръст кой е виновен, и минахме нататък. И така до следващия път. Кога ще спрем да се изненадваме от това, че общественото ниво на хуманност е под нулата? От Светла Енчева.
Дълга, къса или средна, подстригвана или бръсната, гъста или рядка, права или чуплива, брадата е в сърцевината на мюсюлманската идентичност и историите за нея, както ни убеждава Атанас Шиников, продължават да се множат като добре подхранени косми.