И тази седмица продължаваме да разлистваме заедно с Атанас Шиников двете „менюта“ в мюсюлманското отвъдно. Тези, които възнаграждават праведните, и онези, които изгарят вътрешностите на грешниците. За да допълни преживяването, Атанас е „поканил на масата“ сведущи по темата теолози и коментатори.
Разполагаме със здравна система, която все още не успява да се пречупи така, че да осигури детство там, където заболяването е отнело почти всичко друго. Как изглеждат детските палиативни грижи в България? Първи текст от новата поредица на Надежда Цекулова за детските палиативни грижи.
Унгария затваря цикъл, а България сякаш е на прага на нов. Между фигурата на „спасителя“, руското влияние и отслабващите институции стои въпросът „Накъде завиваме ние?“. Коментар на Светла Енчева.
Все още преуморени от празничните трапези, се оказваме на главозамайваща разходка из мюсюлманското отвъдно, където Атанас Шиников ни оставя да се чудим алегория ли е целият този плътски разгул, или магически реализъм, или паранаучна фантастика. Текст с продължение.
В предизборните програми на партиите и коалициите жените почти липсват, освен като майки и демографски ресурс. Теми като равенство, насилие и труд остават встрани или се появяват бегло. Прегледът на тези програми показва системно изместване на разговора за правата на жените. От Светла Енчева.
Варна като разказ за пропуснат шанс и за системно разминаване между амбиция и реалност. В града се строи повече, отколкото се живее, обещава се повече, отколкото се изпълнява. Между морето, имотите и провалените проекти наднича въпросът „Къде потъна потенциалът?“. От Веселин Златков.
Този текст тръгва от привидно прост въпрос и стига до неудобен извод: в предстоящите избори изборът не е между модели на управление, а между различни версии на едно и също обещание, от което леко ни е втръснало. Какво всъщност ни предлагат партиите? От Светла Енчева.