Какво се случва с децата, когато прекрачат прага на едно сегрегирано училище? Отговорът не се изчерпва с по-ниските резултати на матурите. Сегрегацията действа отрано чрез езика и отношението на институциите и това оформя представата на децата за възможностите им. От Емилия Милчева.
НВО приключи, но не и разговорът за провала на системата. МОН, разбира се, отчита „устойчиви резултати“, но данните сочат друго – срив по математика, хаотични промени в изпитите и липса на отговорност. Цената плащат учениците, а родителите отдавна доплащат. Коментар на Донка Дойчева-Попова.
Може ли една община така да определя правилата за прием, че ромските деца да учат в едни училища, а всички останали – в други? В България сегрегацията съществува от десетилетия. Но едва сега Комисията за защита от дискриминация го признава. От Емилия Милчева.
Всяко лято хиляди седмокласници завъртат едно и също колело на късмета. На него пише „Национално външно оценяване“. Залогът обаче не е само знанието. Истинската игра започва много преди изпитния ден и реалността е, че на никого не му пука за децата. От Донка Дойчева-Попова.
Уж същото, ама не точно. В НВО по математика все пак ще има нов вид задачи и учителите вероятно ще разберат почти едновременно с учениците какво точно ще включва изпитът. Ако това измерва нещо, то е хаосът в системата. От Донка Дойчева-Попова.
Заплатите на учителите растат, педагогическите специалности са без такси, но младите учители панически напускат системата. За да разбере този парадокс, Теодора Станимирова разговаря с две учителки от „Заедно в час“, с две представителки на организацията, с един доскорошен министър и пита МОН.
Независимо дали детето учи в класна стая, или вкъщи, гаранция за неговата сигурност няма. Така излиза, защото системата реагира избирателно, а родителите все по-често търсят алтернативи. Накрая държавата се оказва изненадана от всичко, което сама е допуснала.