Докторантка по философия в СУ. Интересите ѝ са в областта на съвременната френска философия.
Париж, 1905 г., революции в изобразителното изкуство и... каймакът на цивилизацията, изправен пред гибелта си. Миглена Николчина и Северина Станкева разговарят за навярно най-награждаваната – и може би с право – игра на всички времена.
На какъв език играем? Ако мислим, разговаряме и четем на български, ако гледаме филми със субтитри, защо това не важи за игрите ни? Втората част от класацията на игромислещите обръща внимание на този проблем, който като че ли най-сетне събуди интереса на играещите общности.
Игромислещите обсъждат класацията на най-добрите – или може би най-паметните за тях – игри. От предложените от всеки 25 заглавия 14 са споделени с поне още един. Тази седмица са представени въпросните 14 по азбучен ред. Ще се появят ли „на втора цедка“ още съвпадения, ще научим след месец.
Съществен елемент в преживяването на играчите, но и в самата логика на игровия разказ, представлява музиката. Игромислещите разсъждават как тя участва в постигането на наративния резонанс или дисонанс. И още – пред какви илюзии, ограничения и възможности ни изправя играта.
В последната част на дискусията за играта „Киберпънк“ всички игромислещи се събират (като в края на криминален роман от Агата Кристи), за да оголят още лудонаративни въпроси, пристрастности и противоречия: спектакъл vs. морал; минало vs. настояще; аватар vs. играч.
През май и юни групата игромислещи философи разсъждават по темата за моралната двусмисленост на видеоигрите и противоречието между наратив и игрова механика. А конкретният предмет на разговора с продължение е играта „Киберпънк“.
Миглена Николчина и Северина Станкева продължават разговора си за играта притча „Индика“, която започва като далечен отглас на Достоевски и завършва с лабиринт по Ешер и Луис Карол.