Красивото състезание Giro d’Italia, на чието начало станахме домакини в България, е повод Екатерина Петрова да наниже поредната огърлица от думи – от „джиро“ до „чеверме“. Дръжте здраво жироскопа, за да не паднете от коня! Пардон, от колелото!
Сигурно и вие сте чували „Няма такава дума в българския език!“, а може и да сте го казвали. А думата си я има, макар че може и да липсва в речника. Но как една дума да влезе в речника, ако преди това не се е използвала? Павлина Върбанова ни сервира „порция език“ по тази тема.
По Великден и някои думи възкръсват, макар само за около седмица. Думи с празнично и архаично звучене, но невинаги с ясно за нас значение. Преди да боядисаме яйцата, Павлина Върбанова ни приканва да разберем какво точно казваме, когато изричаме великденските кодови думи и поздрави.
Защо Близкият за нас изток е Среден за други? Още ли е див Дивият запад? Какви геополитически мотиви стоят зад именуването и преименуването на територии? Или пък става дума за ребрандиране с цел изчеткване на имиджа? Павлина Върбанова проследява как езикът реагира на тези прелюбопитни феномени.
Любимите на много от нас кавички не са пунктуационна брошка, с която да закичим текстовете си, когато и където ни скимне. Тази седмица Павлина Върбанова строго и методично ни превежда през тесния и често пъти мъглив проход на решението кога да ги забодем на словесния ревер.
Цветовете са като думите, твърди Екатерина Петрова, докато се взира в облаците, за да улови 50-те нюанса бяло и да разкрие етимологичните родини на това пухкаво, ефирно, хвърковато, небулозно нещо.
„В евро или в левА?“ – ще ви попитат в магазина и отговорът ще е лесен. Друго е обаче, когато новата валута стъпи здраво на страницата и нахлуе в изреченията ни, списъците ни, таблиците ни. Тогава, о, Боже на правописа, викаме на помощ твоя наместник на земята – Павлина Върбанова.