Според известен литературен герой птичките чуруликат на старогръцки. Всъщност всеки език о-чуднява „чуруликането" на чуждото. И ако за някои езици гръцкият е пределът на чуждост, за българския по-чужд от патагонския няма. Който всъщност е испански. Но и в известен смисъл гръцки.
Колко чужда ни е чужбината? И дали в самото понятие „чужбина“ не влагаме повече съкровено „наши“ си неща, отколкото чужденците в техните си „чужбини“? Екатерина Петрова за преводите на непреводимото.
Този месец Екатерина Петрова вдига купона не около една дума, а около израз, който означава прелюбопитната практика да си тръгнеш, без да се сбогуваш. По ирландски, по френски, по английски, по полски и най-изненадващо... по български. Поседнете и прочетете, преди да се изсулите, ометете, омъглите.
Време е за... грип, ни казва Екатерина Петрова и ни изправя беззащитни пред най-завладяващата и влиятелна сезонна инфлуенсърка – кихавицата! И от дума на дума, току-виж сме се заразили и ние. Но не от грип, а от етимологичен вирус. Апчиху!
В най-буквения и книжен месец Екатерина Петрова разлиства речниците под липите в Лайпциг, за да проследи началата на думата „книга“. А до нас достига уханието на дървесна кора, прясно напечатана страница и свобода.
Както уж лежерно си пие кафе на един покрив в Маракеш и съзерцава заснежения Атлас, Екатерина Петрова – в добре познатия ни вече стил – го обръща с главата надолу, за да разплете старогръцките и берберските корени на името му. Сипете си и вие по едно кафе и скачайте в приключението Атлас.
От инишеринските буколически ливади, през червения холивудски килим, дузина езици и речници, кабинетите на БАН, та чак до сватбата на Боуи и Иман, Екатерина Петрова (из)следва писъка на банши и неговата културна и лингвистична акустика. На вниманието на киноманите: текстът съдържа спойлери!