Павлина Върбанова, вътрешният ни езиков кодификатор, открива новия сезон, като ви кани на редакционната ни кръгла маса и ви поднася малка порция отклоняващи се от нормата езикови правила, които сме решили да съблюдаваме в ежедневната си работа. Опитайте ги, може да ви допаднат!
Как ви върви олинклузивът? Или ултраолинклузивът? Или това лято ексклузивно практикувате диво къмпингуване? Или перкате навътре в морето с падълборда. Докато Павлина Върбанова ви гледа от бийчбара с джинфиз в ръка, знаейки най-добре от всички колко е трудно да бъдеш грамотен на плажа.
Общо взето и за жалост, но затова пък несъмнено, вметнатите части в българското изречение не следват същите пунктуационни правила като в английския. Впрочем дори след като прочетете статията на Павлина Върбанова, ще продължите да грешите. Но така да се каже, поне ще си го знаете.
Сигурно и вие сте чували „Няма такава дума в българския език!“, а може и да сте го казвали. А думата си я има, макар че може и да липсва в речника. Но как една дума да влезе в речника, ако преди това не се е използвала? Павлина Върбанова ни сервира „порция език“ по тази тема.
По Великден и някои думи възкръсват, макар само за около седмица. Думи с празнично и архаично звучене, но невинаги с ясно за нас значение. Преди да боядисаме яйцата, Павлина Върбанова ни приканва да разберем какво точно казваме, когато изричаме великденските кодови думи и поздрави.
Защо Близкият за нас изток е Среден за други? Още ли е див Дивият запад? Какви геополитически мотиви стоят зад именуването и преименуването на територии? Или пък става дума за ребрандиране с цел изчеткване на имиджа? Павлина Върбанова проследява как езикът реагира на тези прелюбопитни феномени.
Любимите на много от нас кавички не са пунктуационна брошка, с която да закичим текстовете си, когато и където ни скимне. Тази седмица Павлина Върбанова строго и методично ни превежда през тесния и често пъти мъглив проход на решението кога да ги забодем на словесния ревер.