Една грубовата българска пословица гласи, че кучето скача според тоягата. Е, и с ИИ е така. Не знаем за тоягата, но ако Павлина Върбанова и Георги Караманев го обучават системно, сигурни сме, че скоро ще печели състезания по грамотност. В стихоплетението вече го видяхме... Важи!
„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!“, започва едно от най-цитираните писма, писани някога на български. Възможно ли е днес такова обръщение, ярко обагрено от звателния падеж? И дали Петър (от заглавието) не ни чува, или пък просто се скатава? Павлина Върбанова знае най-добре.
Тъй като всички тук сме „бенефициенти“ на „експертизата“ на Павлина Върбанова, нека ви кажем, че този път определено ни е вдигнала мерника! Паронимите, които ни сервира в априлската порция език, са доста жилави и неведнъж са ни вкарвали в грешка.
Тази седмица Павлина Върбанова ни сервира любимата порция език в пленарна(та) зала, но само за да ни демонстрира как всъщност истинските езикови гурмета никога не са напускали Макондо. Добър апетит и непротивонечленувайте.
Опустошителните пожари по Западното крайбрежие на САЩ са повод Екатерина Петрова да забие етимологическия флаг в името на емблематичния щат Калифорния и да начертае пред очите ни сложна карта от географски, исторически, културни, лингвистични и литературни маршрути.
Написахте ли писмо на Дядо Коледа? А картички на роднини и приятели от близо и далеч? Ако още не сте, прочетете статията на Павлина Върбанова, за да избегнете дебнещите ви предпразнични грешки. Сега вече Коледата е коригирана и е време за едно греяно вино. Наздраве!
Ще е суперуникално, ако си даваме по-ясна сметка за вървежните думи, които мятаме в комуналната пералня до пълното им обезцветяване. А синонимният речник е мегаяко четиво (дори когато е само в главата ни). Още една епична порция език, поднесена ни от култовата Павлина Върбанова.