Освен като спортен, туристически, културен и обществен феномен, българското домакинство на началото на колоездачното състезание Обиколката на Италия 2026 беше вълнуващо и от етимологична гледна точка. Заедно с големите емоции, които донесе в България, la Grande Partenza, или „Големият старт“, на т.нар. Corsa Rosa, или „Розовото състезание“¹, вкара и цяла шепа италиански думи в обращение както през официалните медийни съобщения, така и в ежедневния език на хората. Безсъмнено най-любопитната сред тях, която през последните седмици беше в устата на стотици хиляди българи, е думата giro. А на мен и вас тя предоставя възможност за един етимологичен тур от изток на запад и обратно, правейки кулинарни, исторически, научни и финансови отбивки.

Необяснимо за самата мен, когато преди няколко седмици за първи път чух словосъчетанието Giro d’Italia, рязко усетих чувство на глад, но не за (колоездачни) зрелища², а за хляб, и то съвсем буквално – за предпочитане под формата на питка, обвита около свинско месо, пържени картофи, домати и дзадзики. Разбира се, веднага побързах да отхвърля асоциацията, която мозъкът ми направи между италианското „джиро“ и гръцкия „гирос“ (въпреки че ми се стори доста забавна) като несъстоятелна и неблагонадеждна.

Оказва се обаче, че макар между италианската колоездачна обиколка и гръцкото ястие да няма концептуална връзка, те са съвсем директно свързани по семантична и етимологична линия. Всъщност, ако трябва да сме точни (и буквални), връзката не е линейна, а по-скоро кръгова. Защото както италианската дума giro (през латинската gȳrus), така и гръцката дума γύρος (където г-то се произнася по-скоро като й) произлизат от старогръцкото понятие γῦρος, тоест „кръг“. Ето как терминът giro се оказва изключително подходящ за обиколка, която се провежда на колела, а и неслучайно гръцкото наименование на велосипедното състезание е Γύρος της Ιταλίας (Gýros tis Italías).

Още по-изненадващ е фактът, че извън конкретния колоездачен и кулинарен контекст, в който двете думи са навлезли в българския, речниковите им дефиниции на практика са идентични: освен „кръг“, както giro, така и γύρος могат да бъдат преведени като ‘обиколка, тур, разходка’ и тем подобни.

Тези значения, разбира се, значително предхождат появата и на велосипедното състезание, и на апетитното ястие, които датират едва от началото на XX век.

Giro d’Italia се провежда за първи път през 1909 г., а гиросът навлиза в Гърция в началото на 20-те години, внесен от гръцките бежанци от Анадола

след Гръцко-турската война и последвалия обмен на население. Първоначално гиросът се нарича ντονέρ (ntonér) – наименование, взето от оригиналното турско название döner kebap, с което дюнерът е известен и в България и което произлиза от dönmek (‘въртя се, завивам, връщам се’) заради начина на печене на месото посредством въртящ се вертикален шиш³.

Впоследствие, в средата на миналия век, поради политическото напрежение между Гърция и Турция и като резултат от инициативата турцизмите да се премахнат от гръцкия език, турската заемка се подменя с гръцка калка, а именно γύρος. Заедно с това рецептата също се „погърчва“ и започва да включва свинско месо и дзадзики, докато ястието от тясно свързано с бежанските общности се превръща в национална кулинарна класика⁴.

През 1952 г., допълвайки концентричните кръгове с думи, произлизащи от най-вътрешния старогръцки – γῦρος (gûros), френският учен Леон Фуко (същият, който изобретява и дава името си на махалото) представя конструиран от него уред за измерване и поддържане на ориентацията. Комбинирайки вече познатия ни „кръг“ със старогръцката дума σκοπός (skopós, ‘наблюдател’), той нарича изобретението си gyroscope⁵.

Впоследствие, както обикновено става с научните термини, наименованието се разпространява на други езици, а произношението на началния му звук претърпява промени, подобно на г-то в името, което отпразнувахме на 6 май, само два дни преди началото на Джирото: Георги, Джорджо, Жорж, Йоргос и т.н. На български наименованието на инструмента запазва френското си произношение – „жироскоп“. На гръцки той се нарича γυροσκόπιο (gyroskópio), а на турски, освен като jiroskop, уредът е известен и като düzdöner (düz означава ‘плосък, равен, прав’, което прави думата донякъде оксиморонна).

Но да направим кръг обратно към италианското giro. Оказва се, че думата е навлязла в българския, движейки се от запад на изток, още в средата на XIX век –

доста преди близо 200-та състезатели в Giro d’Italia да щурмуват с велосипедите си територията на България, движейки се в обратната посока. Според Българския етимологичен речник думата „джиро“, определена като „остаряла“ и дефинирана като ‘паричен оборот; надпис върху полица за прехвърляне на сума’, е заета от италианския и съществува в българския от 1850 г. От нея произлиза и глаголът „джиросвам“, който, освен със значението ‘прехвърлям ценни книжа на друго лице чрез подпис’, според някои речници се използва и преносно – като ‘прехвърлям работа, отговорност и пр. на друго лице’ или ‘отървавам се, отпращам, премятам, препращам’.

А за да бъде кръгът наистина пълен, няма как да не отбележим още нещо. Италианското „джиро“, което наред с общите значения, изброени в началото на този текст, може да се отнася и за „оборот“ на двигател, е навлязло (обратно) – с подобаващи промени в произношението и транскрипцията – и в гръцкия, където думата τζίρος (tzíros) означава „оборот“ във финансовия смисъл на думата.

И понеже кръгът има свойството да е безкраен, ние също бихме могли да продължим (поне още малко): според речника една от турските думи за „оборот“ е dönme, която пък преведена обратно на български означава ‘въртене, конверсия, ротация; отстъпник, ренегат’. Думата е навлязла в българския и директно като „дьонме“, тоест ‘немюсюлманин, приел исляма’. „Дьонме“ се нарича и сектата, която изповядва криптоюдаизъм и е основана през втората половина на XVII век в Солун. Но тази история ще оставим за друг път.

За разлика от кръга, който продължава безкрай, този текст все пак трябва да има финал. Може обаче да намерим някаква утеха в кръговата му композиция. Както и във факта, че купата, която се връчва на победителя на Giro d’Italia, се нарича не как да е, а Trofeo Senza Fine, или „Безкрайният трофей“.

1 Прозвището Corsa Rosa, или „Розовото състезание“, с което е известно Giro d’Italia, произлиза от практиката лидерът в генералното класиране да носи розова фланелка – като препратка към спортния вестник La Gazzetta dello Sport, който организира състезанието и традиционно се печата върху розова хартия. Онлайн изданието на вестника също излиза на розов фон.

2 Фразата „хляб и зрелища“ се заражда в Древен Рим, а латинският ѝ оригинал panem et circenses буквално се превежда като „хляб и циркове“, като cirensis всъщност е прилагателно, описващо това, което се случва на арената, тоест circus, откъдето идва и думата „цирк“. Интересно е, че латинската дума circus, подобно на gȳrus, също произлиза от старогръцка дума за кръг, в случая κίρκος (kírkos). Макар и значенията им отчасти да се припокриват, двете думи не са синоними: докато κίρκος е свързанa с физически обект или място с формата на кръг, γῦρος се използва по-скоро във връзка с кръгообразно движение. Тяхна близка роднина е старогръцката дума κύκλος (kúklos), която също означава „кръг“ и се намира в корена на думата за „велосипед“ на много езици, заели я от френския първоизточник, bicyclette, а в българския присъства посредством „мотоциклет“. (Българската дума всъщност също е заета от френското vélocipède, вече остарял термин, който произлиза от латинските vēlōx (‘бърз’) и pēs (‘крак’).)

3 Смята се, че вертикално печеният döner kebab се ражда през XIX век в град Бурса, в тогавашната Османска империя. Впоследствие освен на северозапад, към Гърция и към Европа (der Döner, внесен от турски емигранти, които добавят пържени картофи, става хит в Германия през 70-те години на миналия век, a във Великобритания е известен като kebab), ястието мигрира и на югоизток, към арабския свят, където е известно като شاورما (shāwarmā). Наименованието е заето от турски – думата çevirme (oт çevir- ‘въртя се’) е навлязла и в българския като „чеверме“. Както знаем, тя има общ корен с турската дума за „превод“ – çeviri.

4 В някои райони на Гърция, например в Солун, наименованието γύρος се отнася само и конкретно за месото, печено на вертикален шиш, докато това, което ние разбираме под „гирос“, се нарича σάντουϊτς (sántouïts), тоест „сандвич“. (Тази дума също заслужава отделен текст.)

5 Жироскопът продължава да се използва изключително активно и до днес както в авиацията и корабоплаването, така и в дронове, роботи, в нашите смартфони и таблети. Имайки предвид темата на този текст обаче, сме длъжни да отбележим, че докато устройството подпомага стабилността на превозни средства като кораби, самолети, а даже и мотоциклети, в научни изследвания се установява, че жироскопичните сили, макар и да участват при карането без ръце, не играят важна роля в стабилността на велосипеда, където най-важният фактор – както видяхме и по време на Джирото – е трасето.

В рубриката „От дума на дума“ Екатерина Петрова търси актуални, интересни или новопоявили се думи от нашето ежедневие и проследява често изненадващия им произход, развитието на значенията им във времето и взаимовръзките им с близки и далечни езици.

„Тоест“ се издържа от читателски дарения

Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.

Подкрепете ни