С наближаването на края на октомври, вместо да се впускаме в ежегодните разправии дали „внесеният от Америка празник Хелоуин“ трябва да се празнува в България, или не (за които даже вече сме писали), може просто да му се насладим – или поне да използваме повода да научим нещо ново.
Александър Драганов
Защото освен възможността да се маскират и да играят на „пакост или лакомство“, която Хелоуин предлага на децата, той предоставя и на нас, възрастните, цяла серия от страховити, но очарователни етимологии, палави езикови tricks и изкушаващи семантични treats, с които да се позабавляваме. А покрай тях и да се уверим – както ровенето из речници и проследяването на разнопосочните връзки между думите за пореден път ни доказват, – че езикът, вярванията, суеверията и традициите ни (а покрай тях и самите ние) са много по-свързани с тези на останалия свят, отколкото предполагаме.
Но да започнем от името на празника, чиято транскрипция на български е леко подвеждаща. Заради изписването „Хелоуин“ изглежда, сякаш наименованието идва от Hello („здравей“) + win („победа“). А то всъщност произлиза от съвсем друго понятие. Като слят и съкратен вариант на All Hallows’ Eve, или „навечерието на Вси светии“, Halloween се произнася и би следвало да се изписва като „Халоуийн“¹. В името на приемствеността обаче, а и за да не разбунваме допълнително и без това разбунените духове, в този текст аз все пак ще се съобразя с установената транскрипция.
И като стана дума за разбунване на духове – дейност, която е в основата на празника, няма как да не обърнем внимание на някои от главните действащи персонажи в него, чийто географски – и още по-интересно, етимологичен – произход често се оказва съвсем не толкова далечен или чужд. На първо място, разбира се, имаме
граф Дракула – може би най-популярния персонаж, като който празнуващите традиционно се маскират за Хелоуин.
Както е добре известно, макар и литературният герой Дракула да се заражда с появата на романа през 1897 г. в Ирландия (също като празника), той всъщност е тясно свързан с Румъния: действието в книгата се развива в Трансилвания, а героят е базиран на историческата личност на княз Влад Цепеш, наричан още Дракула и живял току отвъд Дунава, във Влашко².
Много по-слабо известна обаче е етимологията на наименованието за типа митологично създание, към който Дракула принадлежи, а именно вампир. За моя изненада се оказва, че съвременната дума, която речниците дефинират като „мъртвец, който се е превърнал в зъл нощен дух и пие кръвта на хора и животни“ и която в съвсем леки вариации се среща в множество близки и далечни езици, произлиза от праславянската дума *ǫpyrь.
Като свързващо звено между праславянската *ǫpyrь и съвременната дума „вампир“ някои източници споменават старобългарската *вѫпиръ, макар че, както подсказва звездичката пред нея, тя е незасвидетелствана. Като такава я определя Българският етимологичен речник, според който старобългарското понятие „е било заето в гр. βαμπύρος, което прониква обратно в български и сърбохърватски“. Речникът обяснява, че „в тая си форма думата получава голямо разпространение на всички европейски езици, благодарение на една история с вампири, разиграла се в Сърбия през 18 в.“³.
Но докато по тези въпроси изследователите, общо взето, са единодушни, теориите за произхода на праславянската дума *ǫpyrь са разнопосочни и с варираща степен на убедителност. В Етимологичния речник на украинския език например една от посочените възможни връзки е с праславянския глагол *vrěpiti (se) (‘вкопчвам се, впивам се’) заради склонността на вампирите да се впиват в своите жертви.
Друга хипотеза разглежда *pyrь като възможен корен, който означава или „огън“, или „летящо същество“, но с добавена към него отрицателна представка. В първия случай, както се отбелязва в гореспоменатия речник, *ǫpyrь би могло да обозначава труп, който не е бил изгорен – като отражение на древната вяра в пречистващото действие на огъня от времето, когато при славяните езичници кремацията била задължителен погребален обред.
При втория случай пък се предполага възможен паралел с праславянската дума *netopyřь⁴, буквално „нощен летец“, или с други думи, „прилеп“⁵. Основавайки се на тази хипотеза, Етимологичният речник на хърватския или сръбския език отбелязва, че *ǫpyrь може да е възникнало като табуистично название за vukodlak6. В потвърждение на това твърдение в „Српски рjечник“ от 1818 г. думите за „вампир“ и „вукодлак“ са дадени като синонимни и взаимно заменяеми.
Митичното същество на човек, който от време на време се превръща във вълк, може и да не се радва на популярността на вампира, поне що се отнася до костюмите за Хелоуин, но произходът на наименованието му, известно на български под смятаното за диалектно „вълколак“, или по-съвременното и книжовно „върколак“, също е доста любопитен. Думата произлиза от праславянските *vьlkъ (‘вълк’) и *dolkъ (‘козина’), а според Етимологичния речник „различните форми се дължат на дисимилация и на осмисляне с други думи, понеже връзката с началното значение е загубена“.
Тъй като речникът не пояснява точно с кои други думи става осмислянето, ние можем само да гадаем. Лично аз винаги съм си мислила, че тъй като звуково се доближава до „въртене“ и „превръщане“,
понятието „върколак“ по някакъв начин е свързано с разпространената сред вампири, таласъми и тем подобни практика, известна на английски като shapeshifting, или промяна на формата.
(На руски например, освен архаичната дума „волколак“, в съвременен контекст се използва и понятието „волк-оборотень“.)
Така или иначе, освен в много от славянските езици българската дума е заета също и в други балкански, например румънски (vârcolac) и албански (vurkollak или vurvollak), където думата се използва като синоним на „зомби“, „вампир“ или „призрак“. В гръцкия βρυκόλακας (vrykólakas) също е синоним на βαμπίρ (vampír), докато думата за „върколак“ е съвсем отделна: λυκάνθρωπος (lykánthropos) – от λύκος (lúkos ‘вълк’) + ἄνθρωπος (ánthrōpos ‘човек’).
Но да се върнем към теориите за произхода на *ǫpyrь, друга от които води към трети доста популярен хелоуински персонаж. Според Етимологичния речник на хърватския или сръбския език е възможно – макар и доста лингвисти да отхвърлят тази теория като неблагонадеждна – праславянската дума *ǫpyrь да е заемка от севернотюркската (ubyr, ubyrly), която означава „вещица“.
За разлика от „вампир“ и „върколак“, които се разпространяват не само в славянските, а и в други езици, думите за „вещица“ са доста по-специфични и разнообразни дори и в сродните славянски езици. На сръбски, хърватски и македонски думата – съответно „вештица“/veštica, vještica и „вештерка“ – е сходна с българската и произлиза от „вещ“ (‘знаещ’). С леки звукови изменения тези думи споделят общия праславянския корен *věd- (срв. *věděti ‘знам’) с източнославянските езици – съответно „ведьма“ на руски, „відьма“ на украински и „ведзьма“ на беларуски. В словенски и в западнославянските езици пък думите за „вещица“ са особено очарователни: čarovnica на словенски, czarownica на полски, čarodějnice на чешки и čarodejnica на словашки.
Румънската дума за „вещица“ е vrăjitoare – женска форма на vrăjitor (‘магьосник’), която произлиза от vrajă (‘заклинание’), а тя на свой ред е заета от прабългарското влажнѣние, тоест „гадание“ или „врачуване“. Италианската strega, която произлиза от латинската strix, а тя на свой ред от старогръцката στρίξ (stríx), или „сова“, пък споделя обща етимология с румънското фолклорно понятие strigoi, което се смята за нещо като синоним на заетата от западноевропейските езици vampir.
И като стана дума за румънски синоними на „вампир“, няма как да завършим този текст, без да споменем още едно наименование, станало известно благодарение на романа на Брам Стокър. Там, в превод на Теодор Михайлов, се споменават
„носферату“, както ги наричат в Източна Европа“ – описани като същества, „обречени на безсмъртие“ и „страховити създания, вдъхващи ни ужас“.
Самият Стокър признава, че е заел думата nosferatu от шотландската авторка Емили Джерард, която я използва като (по презумпция местен) синоним на „вампир“ в статията си Transylvanian Superstitions („Трансилвански суеверия“) от 1885 г.
През 1922 г. понятието придобива световна известност с култовия немски хорър филм „Носферату – симфония на ужаса“, наречен така, за да се избегне нарушаването на авторските права на Стокър, върху чийто роман е базиран. Въпреки че в румънския език такава дума реално не съществува, лингвистите все пак допускат възможността тя да се е появила в резултат на неправилно чута и грешно изписана румънска дума: nesuferit, ‘непоносим’, ‘неприятен’, или пък necuratul, която буквално означава „нечистият“ и се използва като евфемистично название на дявола7. Друга теория предполага връзка с гръцката νοσοφόρος (nosophoros), или „носещ зараза“.
2 Името на историческата личност, върху която Брам Стокър базира своя литературен герой, също е свързано с доста интересни етимологични връзки. Влад III, владетел на Влашко през XV век, е известен с прозвището Цепеш (от румънски: Țepeș ‘кол’) заради навика си да набива своите противници на кол, както и като Дракула – заради членството на баща му Влад II в Ордена на дракона. За злокобната му слава допринася и фактът, че в съвременния румънски думата Dracul означава „дяволът“ или „сатаната“.
3 Wikidictionary също споменава по-старата старобългарска форма *вѫпиръ, но обяснява разпространението ѝ в Западна Европа посредством унгарския. Така излиза, че думата „вампир“ навлиза (обратно) в съвременния български „от англ. vampire, фр. vampire или нем. Vampire, които са заимствани от унг. vámpír“.
4 Думата „нетопир“ се среща в българския и досега като остаряло наименование за „прилеп“, a с малки вариации съществува и в чешкия (netopýr), полския (nietoperz) и словенския (netopir). На руски и украински „Нетопыри́“ обозначава конкретен род малки гладконоси прилепи (на латински Pipistrellus), известен на български с умилителното научно наименование Прилепчета.
5 Въпреки че прилепът не принадлежи към разреда на гризачите, на доста езици той се нарича с думи, буквално означаващи някакъв вид мишка: на френски прилепът е „плешива мишка“ (chauve-souris), в повечето германски езици тя е пърхаща (Fledermaus на немски, fladdermus на шведски и т.н.), на естонски е кожена (nahkhiir), на езика на баските е стара, лоша или зла (saguzar), на руски е летяща („летучая мышь“), на сръбски и хърватски е сляпа (slijepi miš), а според алтернативното ѝ название (šišmiš) може да е таванска или шумоляща.
6 Теорията за табуто намираме и в Българския етимологичен речник. Като произлизащи от праславянската *ǫpyrь освен българската дума „вампир“ там са изредени и форми с начално уп- в сърбохърватски („упир“/upir), руски, украински и белоруски („упырь“ и „упирь“), чешки (upír) и полски (upiór), като се отбелязва, че „разнообразието на формите, които често не са резултат на правилен фонетичен развой, трябва да се обясни с особения характер на думата, която спада към кръга на понятията, свързани с табу“.
7 Алтернативните имена, с които различни езици и култури назовават зли и страшни същества, за да избегнат използването на истинското им (табуистично) име и по този начин да ги повикат и ядосат, също си имат наименование. Известно на английски като noa-name, терминът произлиза от полинезийската идея за Noa – антоним на Tapu, откъдето идва и думата „табу“. Свързано с нея – макар, че съвременното му значение се основава по-скоро върху идеи за приличие, отколкото върху страх от зли сили – е понятието „евфемизъм“. То на свой ред произлиза от старогръцкото εὐφημισμός (euphemismos), съставено от εὖ (eu ‘добре’) и φήμη (pheme ‘реч, говорене’).
В рубриката „От дума на дума“ Екатерина Петрова търси актуални, интересни или новопоявили се думи от нашето ежедневие и проследява често изненадващия им произход, развитието на значенията им във времето и взаимовръзките им с близки и далечни езици.
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни