Да бъдем по-толерантни към онези жилави места в езика, които звучат грубо и недопечено, но след време, без да съзнаваме, ще припознаем и приобщим. Такава е логиката на езиковия развой, обяснява Павлина Върбанова и дава хубав пример с особено продуктивните представки и наставки.
Ако ви се струва, че навигацията в употребата на слято, полуслято и разделно писане нещо ви се изплъзва, не се тревожете. Случва се и в най-добрите семейства. И във филологическите също. Павлина Върбанова обяснява защо и как.
На 24 февруари се навършват две години от началото на войната между Русия и Украйна. Достатъчно време езикът да реагира на новата реалност. Повече за това как думите чуват войната, четете в есето на Олег Коцарев, написано специално за „Тоест“, в превод на Нева Мичева.
Те са нашата връзка с любимия писател. Те ни „превеждат“ по пътя към други времена и светове, към книги, които иначе не...
Здравейте, Отдавна ми е любопитен фактът, че в българския и английския език за някои идентични феномени съществуват противоположни гледища – фиксирани в словосъчетанията,...