Какво се случва с децата, когато прекрачат прага на едно сегрегирано училище? Отговорът не се изчерпва с по-ниските резултати на матурите. Сегрегацията действа отрано чрез езика и отношението на институциите и това оформя представата на децата за възможностите им. От Емилия Милчева.
Може ли една община така да определя правилата за прием, че ромските деца да учат в едни училища, а всички останали – в други? В България сегрегацията съществува от десетилетия. Но едва сега Комисията за защита от дискриминация го признава. От Емилия Милчева.
Как и защо в масовия случай децата, попаднали в институции, са от ромски произход? По приблизителни оценки те са между 60 и 70%, въпреки че ромите съставляват малко над 10% от населението. Надежда Цекулова разказва за проблема.
Изпълнителната директорка на „Тръст за социална алтернатива“ Сара Перин с анализ как се стига до хуманитарни кризи като тази в „Захарна фабрика“, какви проблеми поражда жилищната несигурност и какво може да се направи, за да има България модерна жилищна политика, която не дискриминира.
Емоционален разказ на фотографката Лина Кривошиева, в който четем и виждаме усмивките на децата от ромското гето в Сливен. Усмивки, зад които се таят болезнени истории за бедност и невъзможни мечти.
Задават се нови избори, а с тях и нови полицейски акции за овладяване на търговията с гласове. МВР както обикновено „респектира“ в ромските махали, защото „нагоре вече е опасно“. За контролирания вот и клиентелизма и дума не се отваря. От Светла Енчева.