Този разказ се основава на лични преживявания. За съжаление, на такива, които не са изключение, а се повтарят ежегодно за родителите на седмокласници в съответната година.
Brace yourself и отивай на НВО
Рано или късно семействата с деца стигат до съдбоносната учебна година на седми клас и изпитите, с които тя завършва – националното външно оценяване по български език и литература и по математика. От самото си начало тези два изпита станаха „изпити с голям залог“ (high-stakes testing).
High-stakes testing са стандартизирани тестове, чиито резултати директно определят бъдещия път на изпитвания в дадена сфера. Примери за такива тестове са: дипломни и държавни изпити, изпити, които дават правото да се практикува дадена професия или да се получава стипендия, и т.н.
Отличителните им белези са:
- единно дефинирано оценяване;
- преки последици за успешното или неуспешното изпитание (нещо е заложено на карта);
- ясна граница между тези, които са издържали, и тези, които не са.
Въпреки че при НВО в седми клас нямаме рязка граница между „издържал“ и „неиздържал“, със сигурност знаем от опит, че резултатите от изпитите са решаващи дори в рамките на половин точка.
Терминът high-stakes testing произлиза директно от хазартната концепция. Там при игра с високи залози се излага на риск голяма сума според личната преценка на играча. В случая с изпитите прилагането на подобна система е свързано с несигурност и потенциални загуби за участниците в теста, които трябва да го „спечелят“, вместо да могат да постигнат целта си по друг начин.
РУлетка или рОлетка?
Рулетката е хазартна игра, в която трябва да се предвиди къде ще падне въртящото се топче. Играчите правят залози и играят срещу казиното, представено на игралната маса от крупието.
Ролетката е уред за измерване на дължина с точност до милиметър.
Кое мери учениците в седми клас – рулетката или ролетката?
Министерство на образованието и науката (МОН) смята, че ги мери с „ролетка“. Всяка задача е точкувана и измерва знанието в брой точки. Ежегодно МОН публикува модели на предстоящите изпити, като на първо място изброява целите им:
- диагностика на индивидуалния напредък и на образователните потребности на учениците от седми клас;
- мониторинг на образователния процес за прилагане на политики и мерки, насочени към подобряване на качеството на образованието;
- установяване на степента на постигане на отделни очаквани резултати от обучението по български език и литература, определени в учебната програма за съответния клас;
- установяване на степента на постигане на отделни очаквани резултати от обучението в края на прогимназиалния етап по български език и литература/математика, определени в Държавния образователен стандарт за общообразователна подготовка;
- използване на резултатите от НВО по български език и литература/математика като балообразуващ елемент при приемането на ученици в осми клас.
Светла Енчева
Всяка година учители, експерти, родители и ученици се питаме как един и същи инструмент е способен да измери всичко изброено. Питаме се също така къде остават мерките, които са необходими за повишаване на качеството на образованието. Питаме се и за последствията от недостатъчната степен на очакваните резултати. Защото никоя от тези цели не бива разглеждана след изпитите така, както последната – използване на резултатите като балообразуващ елемент при приема в осми клас. Ето така, като се забравя удобно за какво са въведени изпитите, те се превръщат в изпити с голям залог. Не била ролетка, най ми била рулетка.
Знаете ли, че…
… всяка година около датите на изпитите тръгват разкази как изпитните варианти са изтекли. Всички знаят, всички мълчат. Дори и в МОН.
Настоящата рубрика е повод често да бъда търсена по образователни казуси в качеството си на журналистка. Не просто защото имам трибуна, от която даден казус може да стигне до по-голяма публика, но и основно защото Етичният кодекс на българските медии защитава анонимността на информаторите и поверителните източници чрез строги професионални правила. Ето така тази година в деня на изпита по български език и литература, малко след изтичането му, получих снимки на целия изпит от читател. На тях освен теста ясно се виждат краката на квесторката, както и списъци на учениците от стаята, в която е заснет. Дори името на училището е видно.
Информаторът ми, без да е заявявал интерес да получи подобни снимки, се сдобива с тях в края на изпита. Но те отдавна са послужили там, закъдето са били поръчани. След споделянето на този факт в тесен кръг се оказа, че това е публичната тайна за една ежегодна практика: всяка година изпитът изтича още сутринта и обикаля определени кръгове.
Рязко си спомних края на 90-те, когато вечерта преди изпита по география в един от родните университети моя съученичка чува темата от съседна маса в заведение и решава да си я припомни още веднъж за всеки случай. На следващия ден беше щастлива, че е вечеряла с родителите си точно в този ресторант…
Светла Енчева
Знаете ли, че…
… конспектът по литература за седми клас включва 11 автори и общо 22 творби? С най-много произведения в него присъства Иван Вазов – общо 6. Никой от останалите автори не е включен с повече от две произведения.
… тезата е задача с разширен свободен отговор, която винаги е формулирана така: „Запишете в текст от 3–4 изречения какво е внушението на думите [следва цитат от произведение]“. За последните 18 години (от 2009 до 2026 г.) цитат от произведение на Иван Вазов е бил тема за тезата цели 12 пъти. Йордан Йовков – 2 пъти, Пейо Яворов, Алеко Константинов, Христо Ботев и Елин Пелин – по 1 път. Останалите автори – Любен Каравелов, Веселин Ханчев, Христо Смирненски, Добри Чинтулов и Пенчо Славейков – все още не са удостоени с честта.
… правилният отговор на следния въпрос би ви донесъл 2 точки на НВО, но не е ясно какво точно знание ви носи:
Пейзажът изгражда атмосфера на приказна тайнственост в:
А) „Косачи“
Б) „Радини вълнения“
В) „Хубава си, моя горо“
Г) „Бай Ганьо пътува“
Дали познахте, че отговорът е А? Дори и да не сте, съм сигурна, че когато чуете „Косачи“ на Елин Пелин, в съзнанието ви изниква романтичният млад и наивен Лазо, който тръгва през нощта, за да се върне при булката си. Но спокойно, предстои XI клас, когато в учебната програма отново ще влезе същият разказ на същия автор.
Единственият досег на седмокласниците с нещо от времето, в което живеят, е преразказът на непознат текст. Остава загадка обаче по какъв критерий се определя произведението. За сметка на това почти всяка година (с малки изключения) някой от тези две страници текст размахва укорително показалец към децата и уж ги учи на кураж и/или честност, но с наратив, който по-скоро ги отблъсква, отколкото да ги заговаря. Ето само три изречения от тазгодишния разказ:
Когато дойде лятото, той – вместо да се радва на ваканцията – започна да учи. По цял ден стоеше в стаята си и четеше. Излизаше само до библиотеката.
Да, напълно реален сценарий за всеки 14-годишен, но друг път.
По математика тази година турбуленциите бяха огромни
След предложения за нововъведения, които все пак не бяха осъществени, и след пълния мрак, в който учителите трябваше да готвят седмокласниците, защото нямаше яснота как ще изглеждат цели 7 задачи от изпита, в крайна сметка (както се и очакваше заради новия тип задачи) резултатите са по-ниски, отколкото миналата година.
Донка Дойчева-Попова
Задача 21 с един злополучен равнобедрен триъгълник беше дълго дискутирана тема и въпреки възражението от Съюза на математиците, на граждани, на преподаватели и на експерти МОН реши, че математиката не е вече точна наука и позволява творческа интерпретация. Така бяха присъдени 2 точки за грешен отговор, 3 точки, ако е посочен грешният и правилният и 4 точки, ако е посочен само правилния отговор. Така децата, които наистина разбират задачата, получават само една точка повече от тези, които не я разбират. Дали ще има статистика колко такива подарени точки има? Не, разбира се. Това е образование, не е концерт по желание.
Какво точно измери и тази година НВО?
Може би си мислите, че то измерва как са образовани децата? Може би си мечтаете то да измери качеството на преподаване на отделни учители? Може би ви се иска то да помага за намирането на силните страни на всеки ученик? Или пък си представяте как то е измерило ползи или вреди от поредно пренареждане на учебната програма? За съжаление, нито едно от тези неща.
НВО-то измери:
- колко семейства имат финансовите ресурси за частни уроци и школи;
- кои семейства могат да се справят със собствени сили с безумното предизвикателство, защото родители, баби и дядовци имат необходимата академична подготовка, за да помогнат на децата;
- кои деца от кои точно семейства остават изцяло извън радара на образователната система.
- единиците, които са се справили със собствени усилия, също остават незабелязани.
Но тези реални измервания никога не са били обект на анализ. Министърът на образованието в част от коментара си относно резултатите от НВО казва също:
Неслучайно системата обрасна с толкова нерегламентирани плащания, частни уроци. Това не е обвинение към българските учители, напротив.
Интересно, имаме министър, който обърна внимание на това!? Дали ще започне най-после този разговор?
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни