На второ четене: „Август“

„Август“ от Елена Владаряну

превод от румънски Лора Ненковска, София: изд. ICU, 2025

Да пишеш без финали, защото краят вече се е случил – дискретно, неусетно до коварност, в самите гънки на ежедневието; да разказваш неумолимостта на човешката ентропия – от най-интимното до социалното. Това прави Елена Владаряну в

може би най-добрия сборник с разкази, който съм чела от много време насам.

Още по-впечатляващо е, че (макар Владаряну да е добре позната като „сърдитото момиче на румънската поезия“ още от началото на хилядолетието) сборникът „Август“ се явява неин дебют в прозата, преведен съвършено от Лора Ненковска.

В десетте разказа лично за мен прозира майсторството на американската школа (неслучайно авторката споменава Селинджър и навсякъде се усеща онова особено, тлеещо неспокойство, прикрито зад мнима ведрост и игривост („Осени ме внезапно мисълта, че ще помня този ден до края на живота си, щеше да бъде идеален ден, добавих щриха, и изведнъж се сетих за рибка-бананка…“), както и силата на внушението, с която т.нар. мръсни реалисти обговарят екзистенциалната драма на обикновения човек през абсолютната проза на делника му. С тази разлика, че тук разказите са обединени от темата за „почивката“ през лятото – тоест от идеята за бягството от рутината. Слагам тази дума в кавички, защото очакваното отпускарско пространство на покой, свобода, удоволствие и дори еуфория в тези разкази придобива характера на Doppelganger на реалността – на още по-осезаем капан, принуда, безизходност.

Неслучайно и заглавието е името на най-летния и същевременно последен за сезона месец – зноен, жежък, но вече презрял, граничен, в прехода към разпада и предстоящата смърт, която свързваме с есента. Неговата задушлива атмосфера и прашна сухота се превръщат в психологически фон на конфликтите.

На фона на очакваната отпускарска лежерност се разгръщат насилие и травми; на фона на безвремието – неотложност и неспособност да се издържа повече; на фона на свободата – ограничения или безизходност.

Драмата в тези разкази е хем инертно банална, хем неистово имплодираща, но решена в крайно минималистични жестове – случайна реплика, ретроспективно подхвърляне, неочаквано наблюдение, жест, зад които се крие същинската, неразказна пряко „история“. Дори самоубийствата тук не биват потвърдени – приключването в крайна сметка е в процеса, не в резултата; важно е всичко онова, което предшества номиналния край, а сам по себе си той няма нужда да бъде назоваван.

Стилът на Владаряну е изключително подчинен на онова съвършено наративно правило: да показва, вместо да казва. Всъщност именно това кинематографично, оголено, лишено от обяснения и явна образност разказване – подобно на регистрираща скрита камера – е майсторството на нейния почерк. В сюжетите, разстлани като плажна кърпа, случващото се е скрито в диплите на привидното нищоправене, в изреждането на поредица от уж тривиални действия, реплики, детайли. И във всеки разказ идва един момент на пределно пронизване, на събуждане, концентриращо мощта му.

Макар разказите да са по-скоро лични и интимни, в тях Владаряну прави и дискретни социални и етически коментари през поведението и речта на своите герои, без да ги оставя еднозначни. Така например в „Светлана“, изправен пред очевадната простащина, грубост и агресия на един от героите, читателят в крайна сметка се чуди: нима героинята, която така категорично и заслужено осъжда поведението му, не е всъщност далеч по-емпатично инертна и морално безучастна в сравнение с него? В „Концертът“ се оголва гноящото обществено насилие в лицето на алфа-мъжкаря герой, при това представител на силите на реда – и той, също като горния, плод на комплекси и дългогодишни класови наслоения и безнаказаност („всички онези психопати, които стрелят по хора на улицата и за които чуваш по телевизията“). И тогава няма значение кой към кого произвежда изстрела в края на разказа – важното е, че той е неизбежен, съвсем по чеховски.

Децата също са сред постоянните герои на Владаряну (макар самата тя да пише в предговора към българското издание: „Тук морето и лятото са за възрастни“). Малките и подрастващите са навсякъде, а отношението към тях е нюансирано и често разкрива недостатъчността и неадекватността на големите – чрез досадата или раздразнението от тях, чрез възприемането им като тежест или пречка за емоциите на възрастните, понякога като страничен шум, понякога като щит и прикритие, понякога като основание, което те закотвя за живота.

Във „Водното конче“ студенината към собственото дете, с което лесно си се сдобил и приемаш за даденост – здраво, весело, красиво, – контрастира с органичната грижа и пределна нежност на другите родители към тяхното „дефектно“ момченце, което е с проблеми в развитието; тогава всяко негово припълзяване се възприема като събитие и е повод за радост. Пак там моментното преживяване, сбъркано с неприятен, но донякъде подмолно желан флирт, всъщност снабдява с жизненоважно знание разсеялата се майка, която ще трябва да спаси детето си – защото онова, което те подлъгва, понякога може и да те избави. Отново в „Концертът“ полицаят е груб и безразличен към доведения си син – докато не се втурва насилствено да го защити, използвайки го като претекст, за да установи своя контрол и авторитет и да насочи тази грубост към другите.

Във всички случаи обаче в крехкостта на децата тук прозират бъдещите възрастни със своите емоционални щети и опустошения. Съзнанието за този неумолим, потискащ преход ясно се усеща:

… но някак си бях облекчена от мисълта, че е още малко момиче, дете, знаех, че времето неименуемо щеше да се вреже между нас. Знаех твърде добре колко смущаващи стават докосванията на другите в определен момент, особено тези на родителите ти, как ти се иска да си изградиш черупка, от която не можеш да излезеш и където никоя ласка не може да те смачка, затова се радвах, че Адела още няма черупка, че още известно време можем да бъдем деца.

В „Август“, насред абсолютния битовизъм, насред храната и кисненето, Владаряну ни предлага дълбоки екзистенциални кризи и битиен задух. Героите признават: „Празниците и ваканциите винаги са били сложни и трудни“ и

имам чувството, че се задушавам тук. А аз, понеже съм си перде, я попитах като съвършена глупачка: къде тук, в града или с брат ми? Не, не, тук, каза тя и сложи длан на главата си. Задушавам се тук.

Заслепени от собствените си травми обаче, често не виждаме (тези на) другите, както е в „Преди началото на сезона“, а понякога опитите ни да бъдем емпатични и да проявим човещина спихват в зародиш („Светлана“) или се оказват погрешни („Терасата“), нефелни, объркани. В плътското, чувствено, езиково (репликите често са разговорни до жаргонна вулгарност) присъствие на героите непрестанно се усеща и едно латентно, всеобхватно отсъствие. Те непрекъснато мислят и мечтаят някакво свое друго и другаде – сякаш никога не са докрай там. (Разбира се, важно е да се уточни, че разказвачите и главните героини са жени – но това би отворило цял един дълъг феминистичен прочит, за какъвто нямаме време.)

Във всички разкази от сборника идва един момент на тиха, но въздействаща поанта, на нарушаване на мнимия покой, на пропадане в безметежното море.

„Август“ е книга за онези пътеки на лятото, които отвеждат до натрупаната умора, невъзможното бягство, тихите кризи на зрелостта, родителството и невидимите пропуквания в женския свят,

обобщава преводачката в послеслова. Така че с право можем да определим тези майсторски истории като смразяващи протуберанси в самото сърце на лятото.

Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. За нея медията „Тоест“ е отличена с Националната награда „Христо Г. Данов“ (2025) за принос в представянето на българската книга.

Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“, благодарение на която активните дарители на „Тоест“ получават 20% отстъпка от коричната цена на всички книги на включените издателства. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите Стефан Иванов, Севда Семер и Антония Апостолова, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как да се разходите с тях в книжарницата.