Плаваща България и съдбата на „Калиакра“

Поне половината българи бъркат глаголите плувам и плавам или ги използват като синоними – просто както им звучи по-добре. Може и да не съм прав в това обобщение, но такива са наблюденията ми. Понякога грешките са направо трагикомични, като онова прословуто съобщение на пресцентъра на правителството на Кирил Петков, в което се предупреждаваше, че към българския бряг плуват (не стана ясно в какъв стил – гръб, кроул или кучешката) морски мини и може да навлязат в нашата екватория (такава дума няма, има акватория – водно пространство, както вече е било поправено на сайта, след като някои медии обърнаха внимание на грешката).

В много репортажи корабите акУстират вместо да акОстират и за да не стават грешки, случвало се е и направо да паркират на пристанищата. Като цяло морската култура на българите е доста слаба, може би с изключение на кулинарния раздел в нея. 

А иначе, много българи плуват – от легендата Петър Стойчев до участниците в „Игри на волята“, и можем да кажем, че плуващата България се разраства.

Новите проблеми на Варна

Варна като разказ за пропуснат шанс и за системно разминаване между амбиция и реалност. В града се строи повече, отколкото се живее, обещава се повече, отколкото се изпълнява. Между морето, имотите и провалените проекти наднича въпросът „Къде потъна потенциалът?“. От Веселин Златков.

ТоестВеселин Златков

С плаващата България нещата са малко по-различни 

Като пълноправни европейци ние вече имаме достъп до прословутите „три морета“, както и до всички останали, за които националистите ни не са се и осмелявали да мечтаят. Хората с възможности си купуват яхти или си организират почивки на катамарани в Егейско море, но някак си все сме далече от претенцията да сме морска нация. 

Ех, само ако имаше нещо, което да послужи за символ на българската морска идея; което да е за младите; нещо, което да ги научи да познават и усещат същността на морето и да влязат в кожата на знаменитите световни мореплаватели, откриватели и изследователи...

Има такова нещо. Красив кораб с високи мачти. Вързан е на кея на пристанището във Варна. Използва се за декор и допълнителна площ с маси към популярен ресторант. И за частни партита, когато някой реши да се изфука. 

Ситуацията, в която се намира българският учебен ветроходен кораб „Калиакра“ в последните години, може да се сравни само с това някой училищен физкултурен салон през лятната ваканция да се ползва за стриптийз бар. 

Срамното не е това, че на палубата на славната ни баркентина се разнасят чинии и чаши. Срамното е, че „Калиакра“ не плава. От много години. 

„Калиакра“ е построена през 1983–1984 г. в полските корабостроителници в Гдиня и Гданск по проект на изключителния корабен дизайнер Зигмунд Хорен. Учебният ветроход има две по-стари „сестри“ – „Погория“ и „Искра II“. Те са създадени със същата цел: да служат за учебна база на курсанти и кадети, в случая с „Погория“ – 14-годишни бъдещи моряци. 

С направените подобрения на базовия проект „Калиакра“ се превръща не само в красив, но и в много бърз ветроход, а ентусиазираните български ветроходци започват да печелят победи над далеч по-опитни съперници от всички големи морски нации. „Калиакра“ постига и двете цели, заради които социалистическата държава я е поръчала. От една страна, обучението на курсантите от ВВМУ „Никола Вапцаров“ минава на ново ниво, а от друга – и това в крайна сметка е по-ценното, – България влиза в престижното общество на страните, които имат учебни ветроходи. 

„Калиакра“ не идва на празно място – през 70-те и 80-те години на миналия век българското ветроходство има своите исторически успехи. На първо място, разбира се, е истинският подвиг на капитан Георги Георгиев, който става първият българин, направил солова обиколка на света с яхта. Постижението му с „Кор Кароли“ е записано в Книгата на рекордите „Гинес“ заради необичайния маршрут през Панамския канал. 

Николай Джамбазов строи сам своята „Тангра“ и прави околосветското си самотно плаване напук на спънките от партийни лидери, които се опитват да го спрат. Дончо и Юлия Папазови обикалят света с малката си дъщеря Яна на борда на „Тивия“, а книгите за пътешествията им стават вдъхновение за деца и възрастни. 

Българската баркентина обаче придава съвсем различен контекст за страната ни в общността на морските държави 

В епохата на т.нар. развит социализъм Народна република България има ужасна нужда от приходи не в преводни рубли, а в долари, и корабоплаването, международните превози и търговията са очевидният начин да си ги осигури. Тъй като морският бизнес не се съобразява с правилата на Източния блок, Държавно параходство „Български морски флот“ (БМФ) трябва да се държи като морска компания – по подобие на всички останали. Като маркетингова стратегия БМФ финансира плаващата под ветрила България, като това довежда и до огромен успех в спортното ветроходство на най-високо ниво. Яхта „Булкон стар“ (носеща името на контейнерната компания на БМФ „Булкон“) завършва първа в класа си в трансатлантическата регата „Тустар“ благодарение на майсторството на шкипера Светлозар Тенев и екипажа му Васил Попов.

На този фон „Калиакра“ става най-големият посланик на все по-уверено плаващата България – не само по света, а и в съзнанието на българите, традиционно резервирани за морската идея като нещо повече от лято и плаж. Както имаме космонавти и български флаг на Еверест, така имаме ветроходен кораб, който трупа престиж в световните океани и морета. 

„Калиакра“ става мечта за хиляди български деца и младежи, жадни за приключения

Междувременно през 1986 г. по телевизията се появява екранизацията на шедьовъра на Братя Мормареви „Васко да Гама от село Рупча“, от който става ясно, че един тийнейджър може да е влюбен в морето и плаването, колкото и в Тинчето. А Павел Поппандов просто „заковава“ образа на българския пампорджия. 

Тук трябва да отворя скоба, в която вероятно ще стане ясно защо смятам съдбата на „Калиакра“ за важна. За мен плаването на борда ѝ беше мечта, която се сбъдна в най-точния момент. През 1987 г. БМФ и легендарното (не само с тематиката си, но и с дизайна и качеството на печат) списание „Морски свят“ организира конкурса „Най-добър млад моряк“. Той беше за 14-годишни момчета и момичета, имаше теоретична и практическа част, с плуване и гребане, както и връзване на морски възли. С голям късмет влязох в групата, която стигна до наградата – плаване с „Калиакра“ за 10 дни в началото на учебната година.

Катеренето по мачтите, прибирането и спускането на ветрилата, спането в тясната койка, нощната тревога за смяна на курса, даже лъскането на палубата и другите всекидневни дейности на „Калиакра“ ме промениха напълно. Може би не за цял живот, но със сигурност в точния момент, когато се изгражда личността на един тийнейджър. Нищо не създава такова усещане за екипна отговорност, както тегленето на въжета, за да поеме корабът в правилната посока…

Това е същността на „Калиакра“ – да възпитава. Но за да го прави, трябва да плава. Като стационарен тренажор, до какъвто е сведена в момента като учебен кораб, тя не може да изпълни главната си функция.

Междувременно морска България преживя десетилетия на твърде противоречиви промени. По отношение на ветроходството станаха невероятни неща, появи се втори ветроход – „Роял Хелена“, частен кораб, копие на „Калиакра“, построен от българска частна корабостроителница. След поредица забележителни плавания в крайна сметка втората българска баркентина беше продадена на Доминиканската република, където на нея се обучават тамошните млади моряци. 

Заради престижа на „Калиакра“ в общността на учебните ветроходни кораби Варна три пъти беше домакин на регатата „Тол шипс“, най-престижното морско събитие в света. А после... После изведнъж на държавата сякаш ѝ омръзна да има морска политика и всичко замря. 

Залезът на варненския популизъм

Варна не е монополист в местното производство на популисти, но често им дава първата сцена. Местни конфликти, бизнес интереси, недоверие към центъра и вкус към политическия тарикатлък превръщат „варненското“ в удобен модел за по-големи амбиции. От Веселин Златков.

ТоестВеселин Златков

Параходство БМФ беше приватизирано през 2008-ма, по обща оценка – много успешно. През 2019-та България изгуби своя морски флаг, след като вече частното параходство беше регистрирало повечето си кораби в Малта и така флагът ни стана „невидим“ за Парижкия меморандум – организацията, която се занимава с пристанищния контрол на корабите. 

А „Калиакра“ спря да плава и стана това, което е днес – декор и морско сепаре на крайбрежен ресторант. 

Разбира се, това не е последен пристан за българската морска идея

Научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ върна морския престиж на страната ни със своите плавания до Антарктида. Максим и Стефан Иванови и тяхното шеметно гребно пътешествие с „Неверест“ показаха ясно, че има българи, които не се страхуват да предизвикат стихиите на океана и да се срещнат с тях лице в лице. Има и още примери, макар и не много. Но това са единици, по-скоро изключения от правилото, че държавата ни няма никаква идея как да развива морския си сектор, и честно казано, това е последната ѝ грижа. 

Нека предложа един факт, по който можем да разсъждаваме. Общата дължина на българската държавна граница е 2245 км. От тях 848 км са водни пътища – 378 км по брега на Черно море и 470 км по Дунав. Поправете ме, ако греша, но България може и трябва да плава повече. Добро начало на този път ще е връщането на „Калиакра“ там, където ѝ е мястото – в морето, в океана, под ветрила и с екипаж от млади хора, които самото плаване ще превърне в по-силни и по-осъзнати личности, променяйки живота им – ако не завинаги, то със сигурност в точния момент.