Изкуственият интелект влезе за първи път в медийното отразяване на избори. Големите търговски телевизии поканиха в студиата си роботи с неясна роля, на чийто фон човеците водещи се откроиха с реактивност и присъствие. А може би и това да е била ролята им.

Робърт и Ахинора показаха нагледно, че каквито и проблеми да има медийната ни среда и колкото и да са заглушени гласовете на журналистите в големите медии, технологичната алтернатива е още по-отчайващо безсмислена. 

Роботът Робърт в студиото на bTV заедно със Светльо Иванов и Златимир Йочев 
Марина Цекова и холограмата Ахинора в сутрешния блок на Нова телевизия

Прави впечатление, че холограмата Ахинора беше допусната само в сутрешния слот на Нова телевизия. Праймтаймът и там остана запазен за Робърт, който както повечето говорещи глави успя да се класира и в двете конкурентни студиа. Явно сексизмът си проправя път и след машинната революция. Остава въпросът кой естествен интелект реши да използва роботи точно там, където няма никаква нужда от тях и само могат да пречат с рецитирането на скучен набор от най-предвидими думи, вместо да интегрира новите технологии в ситуации, където могат да са най-въздействащи – във визуалното представяне и анализа на данни, за което изборната нощ е чудесно поле. 

Разбира се, проблемът не е в технологията. Тя сама по себе си не е нито добра, нито лоша. Тя е като огън: може да топли, но може и да изгори. Въпросът е кой пиша промптовете. 

Световни медии като BBC и Reuters също вкараха изкуствен интелект в изборните си програми през последните години, но с цел интегрирането на системи за автоматично следене на дезинформационни вълни и на процеси за проверка на факти, подпомагани от изкуствен интелект. Вместо да ни показват колко по-безсмислени могат да са роботите от това, което имаме като журналистика днес, българските им колеги можеха да използват наличната си технологична мощ във фактчекинг на дебатите и изборните послания в социалните мрежи. Така щяха да са полезни на своите потребители, а не на швейцарската компания производител на хуманоиди, която получи безплатна промоционална платформа в най-гледаното и натоварено с политически очаквания телевизионно време. 

Както в медиите, така и във всички сфери на експерименти с новата революционна технология се потвърждава изводът, че това, което естественият интелект може да ти направи, и изкуственият не може да спаси. 

Вместо да ги слагаме тия роботи в машините за гласуване и в преброителните системи, че да се наспят най-накрая хората от секционните комисии, дето прекарват цяла нощ полузаспали по опашките, някой е решил да ги вкарва в телевизора. За да спим всички ние пред телевизорите.

А изборите, все още, са последният пристан за големите телевизии в опита им да запазят някакъв зрителски интерес. Заради мащаба на събитието и заради цената на неговото отразяване (само работата със социологически агенции струва стотици хиляди, които малки независими издания не могат да си позволят). На мен самата ми се наложи да намеря второто си дистанционно (онова за кабелната телевизия), след като от години наред разчитам само на това, което контролира умния ми телевизор и стрийминг платформите, доминиращи в нашата семейна медийна диета. 

Видях роботи! 

И роботизирани коментатори, които изглеждат, сякаш не са напускали телевизионните студиа от 2016-та – последното отразяване на избори, което продуцирах за една от двете големи телевизии. Като човек, отразявал всички избори у нас между 2003 и 2016 г., не се лаская от факта, че телевизионната иновация оттогава досега се изчерпва с по-големи студиа и два робота. Изглежда, наистина у нас вече голямото студио е достатъчно, за да се брандира нещо като голямо, в смисъл на обществено значимо – било то дебат, изборно отразяване или представяне на предизборна програма. 

Субективно като зрител трябва да призная, че прекарах най-много време с програмата на Нова в изборната нощ. bTV беше негледаема в трите минути, които ѝ отделих. А БНТ впечатли със силни и подготвени водещи както винаги, но и с опит да навакса технологичното си и визуално изоставане през годините с прожекция на резултати върху фасадата на телевизията. Което, макар и вече ретро, си е глътка свеж въздух за нашата обществена телевизия. Само за контекст – BBC направи тази стъпка през 2015-та. 

8 май 2015 г. Отразяване на изборите във Великобритания по BBC
19 април 2026 г. Сградата на БНТ засия с 3D мапинг на първите резултати от вота, съобщава БНТ в сайта си и гордо добавя, че това се случва за първи път историята

Но да не придиряме. Ако БНТ ни върна в 2015-та, то bTV заложи на винтидж визуализации от началото на века още с откриването на изборното си студио със 7-минутна импресия в стила на нещо средно между „Фолклор ТВ“ и телевизионен клип на „Възраждане“ от първите им години. Байраци, рози, нестинарки, мъжко хоро, НАТО, Шипка, наводнения, пожари, eвро, българи юнаци, гимнастички и протести – всичко това влиза в един еклектичен парадно-патриотарски микс на фона на „Притури се планината“, който не може да бъде описан. Трябва да бъде изживян. Изживяването трае няколко телевизионни години, но все пак обобщава цялата ни най-нова история, явно подготвяйки ни за труса, който предстои малко по-късно в изборната нощ.

Но това са детайли, ще кажете. Така е. Съдържанието обаче отговаря на формата. Същите говорещи глави, същите изтъркани номера с прогнози в пликове и трескаво очакване да отворим пликовете и да видим кой е познал резултата, който даже и професионални социолози трудно познават напоследък. И рубрики, в които четем по телевизора какво пишат хората в социалните мрежи – това можеше да е актуално към 2008-ма.

Ретро вайбът явно е на мода и в медиите, и в политиката

Оказа се печеливш и за Радев, и за големите медии, които на другата сутрин единодушно обявиха победа в изборната нощ – всяка за себе си. Но за разлика от политическия победител, който беше толкова безспорен, че дори и Бойко Борисов да не може да си измисли начин да представи съкрушителната си загуба като алтернативна победа, телевизиите се справиха. И не изневериха на дългогодишната практика да намират положителното не само във всяка власт, но и във всеки рейтинг. 

И bTV, и Нова се похвалиха, че са били най-гледаните. И това всъщност е вярно. Нова води в групата на младите активни хора. bTV – при всички зрители. 

Снимка: Нова
Снимка: bTV

Но отвъд PR тактиките, цифрите всъщност казват нещо далеч по-убедително – и двете телевизии губят. Губи и телевизията като цяло. Защото хората просто вече не я гледат. Това, разбира се, не е новина. Но е показателно, че в най-интересния момент от телевизионна гледна точка, когато обществено-политическият ни живот се променя драматично с участието на внушителен брой избиратели и повишен обществен интерес към изборния процес в сравнение с последните години, тази вълна не увлича гледаемост. Или поне не в посока телевизори. 

От гласувалите над 3 млн. българи едва около 700 000 са гледали резултатите от своя вот по телевизорите. При хората в активна възраст – 18–59 години, зрителите са едва около 400 000 (180 000 за Нова, 150 000 за bTV и около 80 000 за БНТ). Това е абсолютният теоретичен максимум, защото има преминаване от един канал на друг, тоест тези хора не са уникални потребители. Реалистично броят им пада със стотина хиляди, които са сменяли между каналите и съответно са броени два пъти. Сравнете тази цифра с метриките от социалните мрежи и ще разберете защо телевизиите стоят в спомена за своето славно минало – и като програмиране, и като подход към съдържанието. 

Остава ни да се надяваме ДПС и ГЕРБ да си приберат вересиите и от телевизиите, както скоропостижно го направиха от прокуратурата. Само три дни след смяната на силните в парламента Борислав Сарафов неочаквано реши да освободи кабинета, който обитаваше незаконно вече близо година. така, разбира се, потвърди това, което всички отдавна вече знаехме – че правосъдието ни е функция на политически прищевки без дори фасадна независимост. Ще е честно да се направи това самопризнание и в големите медии. 

А докато се пренареждат пластовете и се освобождава място за новата квота на актуалния генерал, може пък да се заложи на малко професионализъм. Така че в ключови моменти телевизорите да вършат работата, за която са подкупени. Иначе Ахинора и Робърт са готови да заемат местата на партийните политкомисари и да редят дневния ред на новините. И по-евтино ще излезе, и по-доволни ще останат пълнещите и празнещите кабинети. В прогресивна медийна България. 

„Тоест“ се издържа от читателски дарения

Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.

Подкрепете ни