Сутрешен хляб

Сутринта виждам няколко приятели да се измъкват през прозореца.

Зеленото червейче на изкушението. В овощната градина е убита жена със свалени чорапи. Утрото, нахлупило цилиндър, се задава иззад овощната градина. В ръката с вестник, напечатан със зелено мастило.

Най-сетне и аз трябва да сляза от хълма.

Градските кафенета са красиви стъклени сфери, а група мъже се носят, удавени в течност с цвят на ечемик.

Дрехите им се стелят из течността.

Дамата с монокъла разчупва последния хляб и им подхвърля.

Чика Сагауа

Чика Сагауа (1911–1936) е поетеса, представителка на японския модернизъм от началото на ХХ век, част от творческия кръг около Кацуе Китазоно. За краткия си път тя оставя повече от осемдесет стихотворения, а сред преведените от нея автори са Джеймс Джойс и Вирджиния Улф. Сагауа е артистичен псевдоним, който се изписва с йероглифите за ляво и река – намигване към левия бряг на Сена и авангардните течения, които формират творчеството на поетесата. В продължение на десетилетия работата на Сагауа тъне в своеобразно забвение, но интересът към нея се възражда през последните години, донякъде и поради усилията на нейната преводачка на английски Сауако Накаясу.

Марина Стефанова превежда поезия и проза между английски, български и японски. Нейни преводи са публикувани в Asymptote и Words Without Borders. Тя е и сред основателите на The Third Wheel – онлайн списание за литературен превод.

Въпреки привидно невзрачния си обем „Сутрешен хляб“ успя да уплътни час и половина на група преводачи по време на Кошерите за превод на поезия, организирани от Къщата за литература и превод миналата есен.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.