Ася Демирева: Нашите съвършени тела

Вече почти две десетилетия Ася Демирева е сертифицирана и обичана консултантка по кърмене (IBCLC), което неусетно я е превърнало в гуру в една доста нишова сфера.

Това е най-хубавата работа, по-добра дори от дегустатор на сладолед.

Често жените идват при нея с новопокълнало чувство за вина или боязън, че нямат майчински инстинкт: не се справих, не ми се получава да кърмя, а искам.

Телата ни са съвършени, а ние, с нашите мозъци и незрелите си разбирания, им пречим да си свършат работата. Ние сме програмирани да знаем кое е правилно, но на съвременните поколения е вменено, че за да направим нещо добре, трябва да бъдем научени. Не виждаме живота в абсолютния му, природен покой. Моята прабаба, която е била неграмотна, е знаела какво е пермакултурен дизайн, без разбира се, да го нарича така. Но е знаела къде коя култура да посади и че на тази почва след две години ще се чувства добре друго растение, защото вече е обогатена от предишните с конкретни вещества. Ние обаче сме загубили това знание, което се е предавало от поколение на поколение. Загубили сме и вкоренения си инстинкт да отглеждаме други хора. Само преди около 150 години хората са виждали всичко – съвкупяването на животните, раждането. Вместо да се радваме на живота, ние никога не сме посрещали живот. Затова не знаем какво да правим. Хората преди нас са имали имплантирани модели за грижа, биологични модели, които при това са визуализирани стотици пъти. Днес пречим на телата си да действат свободно, спънати от недоверие и противоречива информация.

Ася Демирева е наясно със сблъсъка на младите майки с общия информационен шум, с непомерните изисквания за правилност, които обществото налага. Затова и напоследък в мрежата се появяват групи за споделяне – на майките, които не се справят, които се чувстват уплашени или просто искат да говорят за трудностите и „тегавините“ в този етап от живота си.

Мисията на Ася е не просто да говори за ползите от кърменето – ползи и за майката, и за бебето, но и да подпомогне процеса на засукване, обяснявайки рефлекторната му природа и разчитайки на инстинктите, заложени в телата ни. Тя е и сред създателките на възглавницата „Матеа“, която облекчава позицията на майките и осигурява комфорт при кърмене.

Стотици пъти съм присъствала на момента, в който един човек засуква от майка си и как тази жена емоционално го преживява, как цялото ѝ тяло се разтреперва, много често тя се разплаква. Аз имам късмета да съм свидетел на този първи контакт.

Първата детска мечта на Ася Демирева е да учи медицина; майка ѝ обаче я убеждава, че трудно би се справила емоционално с подобна професия. И така, Ася завършва Френската гимназия в Бургас и след това журналистика в Софийския университет. Това са точно годините на приватизацията и начеваща политическа журналистика и тя осъзнава, че ще завърши, без да иска да работи това. Създава семейство и през 2006 г. се обучава за консултантка по кърмене. Малко по-късно, вече майка на едно дете, започва да работи за сп. „Моето дете“. И понеже житейското колело се върти неумолимо, но и с подобаващ усет за историческа ирония, по времето, по което се развежда, Ася става главен редактор на списанието.

Когато години по-късно заради работата си следва за лекарски асистент и изучава обща медицина, установява, че майка ѝ е била права и трудно би оцеляла в болница.

Ако бях станала лекар, щях да работя предимно с болни бебета. Сега работя със здрави и много щастливи родители, после те си тръгват с нахранени и доволно заспиващи бебета.

Разбира се, истината е, че понякога родителите се изплашени и напрегнати, друг път идват на консултация в комплект с две баби.

Преди години обяснявах на бабите със страхопочитание и желание да насоча начина им на мислене в различна посока, но сега, от „пиедестала“ на двайсетгодишния ми опит, говоря по-авторитетно, а и с повече разбиране. Истината е, че бабите, които вече консултирам, са първите ползвателки на форума „БГ мама“.

Хората, ангажирани с медицински професии, често са изправени пред необходимостта да се сблъскват с различни начини на мислене, методи за справяне със стреса, а и с възприемане на биологичните ни параметри. Когато става въпрос за деца обаче, цялото ни общество сякаш се държи нелогично.

Живеем в кански парадокс – считаме, че на четири месеца бебето ни трябва да заспива самостоятелно, което е смешно, но на осем години вземаме детето за ръка от ръката на учителката. То не знае как да се прибере до вкъщи, откъде се купува хлябът и че той струва пари. А във все още съществуващите племенни култури това е възрастта, в която момчетата получават оръжие – собствено копие например. Те вече имат правото да убият животно и да приготвят храна. Тоест могат да се защитят и да се нахранят.

Ася всъщност помага на младите родители да не страхуват. Но и да си припомнят, че човек заспива в абсолютна безопасност. А за бебетата това е в прегръдката на друг човек.

Ние знаем за зоната за терморегулация при майката – тя се намира около гърдите. Когато бебето е хладно, тази зона се затопля, и обратното – ако кожата на майката фиксира, че има нужда от охлаждане, го прави. Това е велик способ за регулация. Майката е първата инстанция в адаптацията на този нов човек в новия за него свят. Имаме всички механизми да го посрещнем извън тялото си. Затова „кожа в кожа“ е и метафора – точно така започва животът.

За хора като Ася Демирева, които работят с наука, но виждат началата на живия живот, границата между биологично и трансцедентно е проницаема. Тя познава механизмите на телесното, а работата ѝ изисква и да го обясни на майките.

Ние създаваме тела от тялото си, храним ги от себе си, трансформирайки нашата храна в нещо жизненоважно за оцеляването на бебетата – всъщност ние имаме божествени функции.

Дългогодишната ѝ практика с бебета я е убедила, че дори новороденото не е табула раза, не е бяло платно, върху което се пише отначало.

Но за този живот, в това тяло, всяко конкретно бебе започва да се учи сега. И нашата работа като родители е първо да го приведем във физическата норма за конкретното общество – без значение дали ще е високотехнологично, или не, дали ще е бедно дете в богата държава, или обратното.

А това е невъзможно без майката да се събере и да се задейства спрямо собствените си представи за правилно. Иначе,

всяка жена има собствено дъно на тема майчинство, което копае системно,

твърди Ася и се надява все повече жени да избират подкрепата на психолог, за да се справят.

Всяка майка има своите страхове и форми на несигурност, но преди години сякаш беше по-просто. Днес имаме свръхсоциален елемент на социалните мрежи.

В момента количеството на информацията е ужасяващо. А вече съществува и понятието mommy shaming, което отразява съвсем реалния процес не просто на засрамване, а на тотално отричане: ако не правиш нещата по съответния начин, каква майка си изобщо?! Поредната стигма у нас пък е свързана с възрастта, на която кърменето трябва да престане. Само преди десетилетие общуването между майките е било по-скоро обмяна на опит, сочат наблюденията на Ася Демирева. От друга страна, тя смята, че социалните мрежи и миниобществата, които те поддържат, имат голямо и качествено значение за съвременния родител.

Самата тя е възпитана от майка, която е фиксирала модела, че ако едно решение е взето след претегляне на плюсове и минуси, значи то е правилно. Към онзи момент и онези обстоятелства то е било най-доброто. Тоест „не връщаме времето и не се самообвиняваме“. Това се оказва нейната лична работеща стратегия по отношение на майчинството, а Ася има две деца и със сигурност е преминала през обичайните изпитания. С първото си дете излиза ежедневно навън, защото по това време има паник атаки:

Най-големият ми страх беше, че мога да получа инфаркт и да минат часове, преди някой да дойде и да спаси бебето ми. Така че започнах да тренирам екстравертността си. Виждах се непрекъснато с жени с бебета. Винаги съм чела много и обичам да препредавам информация, затова се чувствах изключително добре да разказвам всичко, което съм научила. Всъщност съм тренирала за консултант.

Ася Демирева е различна по рождение – с вродена липса на кост, т.нар. малък пищял, фибулата. Затова десният ѝ крак е по-къс.

Това е източникът на всичките ми детски травми и върху него работя все още с психолога си. Но то е и в основата на избора ми на професия, която е свързана с оказване на помощ.

Ася е израснала по времето на социализма, когато в детските болници децата са оставяни сами. Да, дори и четиригодишните. Но е имала късмета майка ѝ да бъде до нея само защото е била медицинска сестра.

Това не ме спаси от манипулации без упойки и без нива на физическа болка, които не са окей за малко дете. Някъде там у мен се роди убедеността, че нито едно дете повече не бива да преживее това. Аз исках да стана лекар, за да спася децата.

Глобално Ася смята, че разбиранията ѝ са доста стереотипни. Тя уважава йерархията, приема, че обществото ни вменява роли и ролевите модели трябва да бъдат спазвани. И че малкият човек трябва да постигне конкретни нива, за да бъде равен на големите. Но не може да се съгласи да се отнасяме с малките деца като с незначителни.

У нас малките са нищожни. А това не е вярно. Ние имаме нужда от техния подход, от тяхното любопитство и интерес към всичко и ако си позволим да бъдем като тях, ще живеем в по-добро общество. Вместо това ние ги омаловажаваме.

Хората, които тихо и кротко променят средата, формират общности и задават посоки, в които има смисъл да тръгнем заедно. Тук ви срещаме с тях. Това са „Тези хора“.