На север: Спасяването на хора в Исландия и у нас

Миналото лято се наложи да направя сърдечен масаж на мъж недалеч от хижата, в която работех. Щом научих за пострадалия, изтичах двата километра до мястото, където вече имаше скупчване от хора. Трима от тях се сменяха, за да правят сърдечен масаж. Наредих се и като дойде моят ред, сложих китка върху китка над слънчевия сплит на човека, изпънах лакти и направих 30 равномерни и силни натиска, както бях учила в школата по първа долекарска помощ в София. Жената на пострадалия направи два пъти обдишване уста в уста, после пак 30 натиска, 2 обдишвания, отново и отново. След известно време някой ме потупа по рамото и ми направи знак да се сменим.

Скоро хеликоптерът за спешна медицинска помощ успя да кацне насред насечения терен и от него дотича лекар. Той веднага сложи апарати, за да автоматизира сърдечния масаж и обдишването, и съобщи, че „всичко, което може да се направи за този човек, ще се направи тук и сега“. Възцари се напрегната тишина, в която лекарят направи няколко последни опита за съживяване. Десет минути по-късно той погледна часовника си и извести часа на смъртта. После отнесоха мъжа на носилка към хеликоптера.

Впоследствие получих неколкократни обаждания от работодателите си и от полицията, които ми предлагаха морална подкрепа, разговор с Червения кръст или с психолог, ако имам нужда от такъв. За пръв път се сблъсквах толкова отблизо със смъртта и все пак това преживяване се усети не като травма, а като ценен житейски опит.

Исландия е остров в Северния Атлантически океан с площ почти колкото България и с население приблизително колкото на Варна. Природата е сурова и там се намират едни от най-големите ледници в Европа, има чести вулканични изригвания, земетресения, свлачища, екстремни метеорологични условия, покосяващи ветрове и лавини и безброй други предизвикателства, с които исландците трябва да се справят. На острова армия няма, а бреговата охрана притежава едва няколко кораба и хеликоптера, затова е нужно да има спасителни екипи из цялата страна.

Исландската спасителна служба ICE – Search & Rescue Team играе значителна роля в превантивната и спасителната дейност. Хиляди доброволци са на разположение денонощно и мисията им е и да предотвратяват инциденти и да спасяват хора. В цялата страна има около 100 отряда. Всички преминават през двугодишно обучение, което дава задълбочени познания за особените условия и опасности както на сушата, така и в океана. Част от случаите може да са оказване на първа помощ на пострадали в планината, издърпване на затънали в снега или попаднали в реки хора и автомобили, издирване на избягали деца или възрастни, страдащи от суицидни мисли. Понякога хора са повличани от огромните океански вълни, пропадат в пропасти или ледникови цепнатини, биват погълнати от лавини или изгубени и изтощени в пустошта без ясна представа за посоките. През последните години спасителите дават дежурства покрай последните вулканични изригвания и следят за безопасността на хората в областта.

Исландската спасителна служба е с над 100-годишна история и днес наброява 4500 доброволци из цялата страна, тоест на всеки 100 жители има поне по един обучен спасител.

Доброволците са колкото мъже, толкова и жени, от младежи до пенсионери. Всички разполагат с широкоспектърен набор от специализирана екипировка: носилки, одеяла, въжета и карабинери, екипировка за лавинна безопасност и др. За достигане на труднодостъпни терени се използват огромни джипове, снегомобили, бъгита, спасителни лодки, кораби и др. Често в работата се включват и дронове или издирващи устройства, обучени кучета, а ако ситуацията го налага, на място може да се извика и хеликоптер.

По време на работата ми като хижарка в исландските планини сме имали случаи на навехнати глезени, хипотермия, алергични реакции и бъбречни кризи, както и сърдечни проблеми. След като на място бяхме само двама и най-близкият спасителен екип беше на час път, си наложих да усъвършенствам уменията си в оказването на първа помощ, а после и да се обучавам в Исландската спасителна служба.

Всяка година започва програма с разнообразни курсове и изпити, като първа долекарска помощ, лавинна безопасност, метеорология, ориентиране, използване на съобщителна техника, издирване, оцеляване в дивата природа и планинарство, обучения с дронове, с кучета и много други. Цената на програмата е символична, тъй като се спонсорира от държавата, от частни компании, както и от обществото. За целта има инициативи за продаване на елхи по Коледа, фойерверки по Нова година и специални ключодържатели, като средствата отиват изцяло за поддръжка на екипировката и транспортната техника.

Спасителният отряд, в който се обучавам, е един от седемте в Рейкявик. В този район най-често се налага издирване на хора, сред които голям процент са младежи със суицидни наклонности. Някои от тях бягат от къщи, крият се или се насочват към леденостудения океан. Обикновено спасителите ги откриват, но понякога е твърде късно и е имало случаи да намират тела, изхвърлени на брега месеци след издирването.

Сред дейностите на Исландската спасителна служба е и превенцията –

разработват се образователни материали за предотвратяване на инциденти в детски градини и училища, с възрастни хора и туристи. Друга ключова дейност е създаването на отбори за деца и младежи, които посещават семинари и се запознават с работата на спасителите. Същевременно те се учат как сами да се предпазват от злополуки и от рисковете, характерни за исландската природа.

Да си част от спасителната служба в Исландия е чест и предизвиква уважението на хората. Чест е да си доброволец и да помагаш на другите, да отделяш от времето си в полза на обществото. Екипите са сплотени, посещават се един друг и обменят ценен опит. Ентусиазирани и отдадени на работата си, доброволците се стараят да опресняват знанията си и организират разнообразни състезания из страната.

У нас най-голямата доброволна неправителствена организация, предоставяща помощ на уязвими хора в бедствени и кризисни ситуации, е Българският червен кръст (БЧК). С над 140-годишна история и посредством дейности в полза на обществото той допринася за облекчаване и предотвратяване на страданието във всичките му форми, закриля здравето и живота и осигурява уважение към човешката личност.

Част от БЧК е и Планинската спасителна служба (ПСС), която работи за предотвратяване на нещастия и оказване на помощ на пострадалите в планините. ПСС наближава своето първо столетие и се ръководи от опитни и изключително отдадени хора. Активните членове са над 500, а отрядите наброяват над 30 в цялата страна. От общуването ми с планински спасители съм оставала без думи от екстремните ситуации, в които се е налагало да извършват спасителни акции. Хората са подготвени да работят продължително време в тежки метеорологични и теренни условия, често с риск за собствения си живот и здраве, за да окажат помощ на пострадали – както медицинска, така и практическа, – що се отнася до изнасяне от труднодостъпни терени по най-безопасния и бърз начин.

Само преди няколко години е създаден и Спасителен клуб за бъдеще с над 150 доброволци, активно участващи в борбата с горски пожари, наводнения и други природни бедствия, както и в издирвателни акции. Всички участници преминават през разнообразни обучения и всеки, навършил пълнолетие, в добро физическо и психическо здраве, може да се включи.

Работата на доброволците е незаменима за обществото. При инцидент с близък или с непознат е безценно и сами да знаем как да действаме, за да помогнем. Наученото в училище лесно се забравя и има нужда от опресняване. Достатъчно е да отделим един уикенд или няколко дни, за да придобием някои основни умения – какво се прави при отворена рана или ухапване, при задавяне или алергична реакция, при задушаване, при сърдечен удар и много други. Подобни знания не само биха ни помогнали да реагираме бързо и адекватно в спешен случай, а може и да се окажат ключови за нечий живот.

Някои утвърдени школи по първа долекарска помощ у нас са:

• Първа долекарска помощ към БЧК
• Училище по първа помощ
• Сдружение „Академия Първа помощ“
• Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС) с обучение по безопасност в зимната планина и безплатни курсове за деца и младежи

Съществуват много други школи из цялата страна за начинаещи и за напреднали, за деца и родители, за оцеляване в природата и т.н., затова всеки може да намери времето и мястото, които най-добре му пасват.

Ето и някои основни принципи в критични ситуации:

1. Осигурете безопасност за себе си и за пострадалите. Определете състоянието на пострадалите и окажете помощ най-напред на тези без дишане, със силни кръвотечения или в шок.

2. Обадете се на 112 и кажете къде е станал инцидентът, какво се е случило, колко са пострадалите и какво е състоянието им. Изчакайте допълнителни въпроси.

3. Направете превръзки и обездвижвания. Сложете пострадалия в удобна поза и го завийте. Периодично проверявайте дали е в съзнание, дали диша и ако да, какъв е пулсът му.

4. Изчакайте Спешна помощ или следвайте насоките, дадени от 112.

В Исландия, в България и по света специалисти и доброволци правят невъзможното, за да помагат на хората и за да бъдем пълноценно общество. Въпреки това всички носим отговорност да се пазим, а увереността да умеем да се погрижим за някого в нужда е сила и подарък за нас самите.