Дуелът между fiction и non-fiction е един от най-важните процеси в света на културата днес, каза преди години Адам Загаевски. Сигурен съм, че този дуел се разиграва и във всеки отделен човек, бил той автор или не. Искрите от него са просто поезия…

Отсам поезията обаче остават твърде важни въпроси: дали в случая с такива текстове въображението е само средство, а фактите са цел; какви са границите на интимността в този модел на писане – и къде точно не бива да бъдат прекрачвани… И заради кого точно не бива да бъдат престъпени – заради персонажите или заради самия автор.

Унгарецът Балаж Дьоре е познат у нас с две книги, представени от издателство „Ерго“: „Баща на мъртвите“ (превод Мартин Христов, 2009) и „Щастлива книга“ (превод Светла Кьосева, 2012). И двете заглавия са крачка-две към истината, после още една крачка… Дали третата крачка е назад? Или встрани? Нямам отговор на този въпрос.

Затова с помощта на поета Николай Бойков, който щедро ми препоръча тези книги и сам е сроден на тази стилистика, се свързах с автора и го разпитах. В това число по въпросите на литературната искреност, която не е на особена почит в българската литература.

За какво пише Балаж Дьоре? В първата книга един дневник, намерен след смъртта на бащата, ще обърне наопаки неговия образ… Другата книга преминава през психиатричното заболяване на съпругата. И двете творби обаче завладяват с щекотливостта си, с болката и смъдящото облекчение, с проясняването. Слагам ги на рафта плътно до „Моята лична борба“ на Карл-Уве Кнаусгор. (Хронологически дори са преди него.)


Кои автори от съвременната ни литература усещате сродни – и защо?

От световната литература преди всичко бих споменал Керуак, който също не е измислял нищо. Описвал е преживяното, случилото му се. Както и Хенри Милър, който също е американец и си служи с подобен подход. От унгарската литература – на първо място Геза Отлик, после и Иван Манди, който е описал историята на родителите си.

Ценност ли е искреността в литературата? Къде поставяте нейната граница?

Да, искреността е голяма ценност. Според мен може да пише истински само онзи, който е искрен. За това трябва и смелост, един тип дързост. Изправяне очи в очи: да застанеш пред огледалото, както казва Керуак, дори и пиян или махмурлия, или умопобъркан.

Казвате, че баща Ви е бил неспособен на връзка с друг човек. Какво прави връзката между двама души възможна и пълноценна?

Един от съществените елементи на връзката между двама души е искреността. Откровеното изричане. Баща ми беше неспособен на това. Мълчеше. Не говореше много-много. Имаше тайни. Той обичаше тайните. Аз не. Не мога и да пазя тайна.

Какво е мястото на поезията във Вашата проза?

Добър въпрос! От какво прозата става възвишена? От какво поетична? От стегнатите изречения, шлифовани до съвършенство. Но един писател да не бъде мек и сантиментален. Да удържа действителността, както казват на унгарски: „основата на реалността“, написаното да почива на действителността. Да използва малко епитети. Да се опитва да открива съответстващата дума.

Кои Ваши въпроси всъщност представляват отговор?

Има само въпроси, това бих могъл да кажа. Въпросите навярно не очакват отговори, а пораждат нови въпроси, да, да, аз постоянно питам в текстовете си… Има един стар суфистки израз, който ми допада: „Сто тояги на онзи, който казва да, и сто тояги на онзи, който казва не.“ Какво бих могъл да кажа? Питайки, казвам което казвам, отново и отново повтаряйки почти всичко, почти всеки въпрос.

Кои тайни провокират писането Ви?

Знаехме премалко за вътрешния живот на баща ми. Дори и не подозирахме за „тайния му дневник“. След смъртта му трябваше да се запозная с него и да се запитам: кой е той в действителност? Аз не обичам тайните, обичам откритостта, прямата реч.

По отношение на семейството – семейството е условието на житейската задача на всеки от нас или е решението ѝ?

Семейството и собствеността са „двойственият двигател на света“, казва Мадач: „мъчение и удоволствие“. Пораждат всяко велико нещо и го и изяждат. Да, семейството е житейска задача, трябва някак да се разреши, също и затвор, в чийто двор свободни се разхождаме, но не може да го напуснем.

Длъжни ли сме да сме щастливи?

Да, би трябвало да бъдем щастливи, щастливо да изживеем живота си! Колко хубаво би било винаги да се радваш, да си в добро настроение!… Дали щастието е дълг? Оставям въпроса отворен и това е отговорът ми.

След „Баща на мъртвите“ и „Щастлива книга“ коя според Вас е най-логично да бъде следващата Ви творба, която да бъде преведена в България?

Бих препоръчал книгата „Приятелят на баща ми“, защото, както впоследствие се изясни, баща ми е имал приятел, казва се Лайош Берец. Тази книга говори за него и за тяхната особена връзка, което – доколкото ми позволяват способностите – се опитах да напиша най-искрено. Книгата бе прочетена и от Берец, той надживя баща ми и не направи възражения. Естествено, и той както всички „участва“ със собственото си име и в тази книга.

Преведе от и на унгарски: Николай П. Бойков

Балаж Дьоре (р. 1951, Будапеща) e eдин от основателите на литературните групи „Излишен екземпляр“, „Дъх“, на кръга „Йорлеи“, на кръга на младите писатели „Атила Йожеф“ и на Сдружението на унгарските писатели. Гост-редактор в алманасите на „Новолуние-годишник“ и на списание „Изход 84“. Автор е на стихосбирките „Почеркът на благочестивия игумен Пафнутий“ (1982), „Прекъснах един роман“ (2004), „Жилище назаем“ (2010) и множество белетристични творби, между които „Спокойно мога да заспя в автобус 91“ (1989), „Всеки да потърси собствената си смърт“ (1993), „Ако и той не е жив, моля, изгорете, без да четете“ (1996), „Криза“ (1998), „Съществува и в реалността“ (1999), „Щастлива книга“ (2001), „Баща на мъртвите“ (2003), „Приятелят на баща ми“ (2006), „Приятелите ми, моите доносници“ (2012), „След смъртта ми да бъдат предадени на огъня“ (2015), „Американски графит“ (2017) и др.


Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на издателство „Ерго“, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. За повече информация прочетете на toest.bg/club.