Какво е общото между приятелството, залесяването и порива към смисъл, който понякога се излива като разрушителен порой над ерозиращото ни битие? Зорница Христова има отговор и той е в паралелния ѝ прочит на три новоизлезли книги.
Четири години след началото на войната в Украйна Стефан Иванов ни припомня една особена книга речник, в която утре-то ненадейно е станало днес и животът ни, какъвто го познаваме, е разрушен. Остава езикът. Книга за четене в мирно време, докато все още има някакво време.
26 години след първото си и съдбовно пътуване до България американската писателка Елизабет Костова дойде в София да отпразнува две десетилетия от издаването на романа си „Историкът“. А Ина Иванова разговаря с нея специално за „Тоест“.
В последния за годината повторен прочит Антония Апостолова ни връща към историята на един съвременен американски Галаад; роман, в който човекът е център и венец на творението, апология на тленното.
Преди броени дни публиката на 13-тия Софийски международен литературен фестивал се срещна с култовата британска писателка Джанет Уинтърсън. А Доротея Василева разговаря с нея специално за „Тоест“.
Ако не можем да променим бъдещето (си), то поне можем да се погрижим за празника на настоящето и за следите, които оставяме. С такъв вкус пристъпваме в декември с последните за годината препоръки на Зорница Христова.
Ноемврийският избор на Стефан Иванов се фокусира върху една отрезвяваща книга изповед – за разпадането на буржоазната вселена; за мълчанието, вината и емиграцията като избор; за личната и колективната отговорност.