Роман ретроспекция, в който смъртта на близък вследствие на злополука и всички съпътстващи я обстоятелства са разнищени бод по бод, докато под гоблена на личното се оголи канавата на социалния коментар. Антония Апостолова препоръчва за есенно четене този роман, награден с „Гонкур“.
Как изглежда „отечеството ни любезно“ отвън, очуднено, по Шкловски? И възможна ли е все още постмодерната игра, експеримент, мистификация в литературата? Зорница Христова разсъждава по тези въпроси през новите книги на Димитър Кенаров и Кирил Мерджански.
Стефан Иванов открива есенния читателски сезон с мрачна съвременна готика, в която насилието е стряскащо банално, ритуализирано и институционализирано. И която ни подканя да огледаме навиците си – и реалните, и виртуалните.
Дни преди лятната ни ваканция Стефан Иванов препоръчва ирландски роман, в който според него се оглежда българската действителност. Запознайте се с двама невероятни теркове – обеднелите контрабандисти Морис и Чарли. А някъде зад кулисите им суфлира Мартин Макдона и им припява Кустурица.
Книгата, към която Антония Апостолова ни насочва този месец, е част от популярната през последните години автофикционална вълна, описваща порастването на поколението от 90-те – поколението, пред чиито очи желязната завеса рухна и остави неизличими белези.
В безкрайния сезон на безпаметността или на подменената памет Зорница Христова ни препоръчва три книги за живата, сетивна, биографична памет, която през литературата се опитва да опази истината, да съхрани идеята за истина и истинност.
Били ли сте скоро в Истанбул? Стефан Иванов ни изпраща на пътуване съновидение, навигирани от „Атласа“ на Ихсан Октай Анар. „Ако някой познава и харесва Памук, нека прочете и Анар“, съветва Стефан.