За да разберем по-добре сегашната геополитическа ситуация в Европа, понякога е нужно да се обърнем към книги, които се занимават с миналото. Затова и Стефан Иванов ни препоръчва един несегашен прочит на Русия и Украйна – поразително актуален.
Преди броени дни мексиканската писателка Софи Бехарано де Голдберг гостува в България по покана на издателство „Лемур“, в което излeзе романът ѝ „Морската градина“. За българската следа в семейството ѝ и в писането ѝ с авторката разговаря Еми Барух.
Книга, определена от Зорница Христова като „домът, който можем да бъдем“. И още една книга, която едновременно ни връща в детството и ни праща в надвисналото като облак близко бъдеще. И трета – която ни изправя пред абсурдното, бруталното, чудовищното (наше ли?) настояще.
Остарява ли добрата стара класика, каквато е историята на Харолд и Мод от едноименната книга на Колин Хигинс? Антония Апостолова предлага отговор, като анализира вечно младия дух на героите през бунта им срещу стереотипите и неутолимата жажда за живот.
Свикнали сме да свързваме издателство Scribens най-вече с поезия. Но Стефан Иванов насочва вниманието ни към три книги с проза, споделящи усещането за изтъняваща реалност, в която въпреки всичко има място за уязвимост, нежност, катарзис.
Възможно ли е един литературен текст да наподобява смислово и структурно политическата и социалната ситуация в България? Стефан Иванов ни убеждава (за пореден път), че няма по-достоверно огледало от литературата – дори когато тя е радикално експериментална.
Дългоочакваната стихосбирка на култовия поет Никола Петров и „сърцето“ на световния театър Тенеси Уилямс са мартенските препоръки на Зорница Христова. И в двете книги светът е крехък, болезнен, застрашен. Можем ли като читатели да го задържим още малко тук – поне между страниците?