Книгата, към която Антония Апостолова ни насочва този месец, е част от популярната през последните години автофикционална вълна, описваща порастването на поколението от 90-те – поколението, пред чиито очи желязната завеса рухна и остави неизличими белези.
В безкрайния сезон на безпаметността или на подменената памет Зорница Христова ни препоръчва три книги за живата, сетивна, биографична памет, която през литературата се опитва да опази истината, да съхрани идеята за истина и истинност.
Били ли сте скоро в Истанбул? Стефан Иванов ни изпраща на пътуване съновидение, навигирани от „Атласа“ на Ихсан Октай Анар. „Ако някой познава и харесва Памук, нека прочете и Анар“, съветва Стефан.
За да разберем по-добре сегашната геополитическа ситуация в Европа, понякога е нужно да се обърнем към книги, които се занимават с миналото. Затова и Стефан Иванов ни препоръчва един несегашен прочит на Русия и Украйна – поразително актуален.
Преди броени дни мексиканската писателка Софи Бехарано де Голдберг гостува в България по покана на издателство „Лемур“, в което излeзе романът ѝ „Морската градина“. За българската следа в семейството ѝ и в писането ѝ с авторката разговаря Еми Барух.
Книга, определена от Зорница Христова като „домът, който можем да бъдем“. И още една книга, която едновременно ни връща в детството и ни праща в надвисналото като облак близко бъдеще. И трета – която ни изправя пред абсурдното, бруталното, чудовищното (наше ли?) настояще.
Остарява ли добрата стара класика, каквато е историята на Харолд и Мод от едноименната книга на Колин Хигинс? Антония Апостолова предлага отговор, като анализира вечно младия дух на героите през бунта им срещу стереотипите и неутолимата жажда за живот.