Преводачка, издателка, журналистка, авторка на детски книги. Съоснователка на издателство „Точица“. Води рубриката ни за нови книжни заглавия „По буквите“.
В епохата на постистината, когато т.нар. факти губят тежест и ни заслепяват като сажди след опустошителен пожар, Зорница Христова ни насочва към историята на всекидневието и мемоарния жанр. Шанс да възвърнем вярата си, че миналото ни все още успява да намери легитимни разказвачи.
Какво е общото между приятелството, залесяването и порива към смисъл, който понякога се излива като разрушителен порой над ерозиращото ни битие? Зорница Христова има отговор и той е в паралелния ѝ прочит на три новоизлезли книги.
Ако не можем да променим бъдещето (си), то поне можем да се погрижим за празника на настоящето и за следите, които оставяме. С такъв вкус пристъпваме в декември с последните за годината препоръки на Зорница Христова.
Как изглежда „отечеството ни любезно“ отвън, очуднено, по Шкловски? И възможна ли е все още постмодерната игра, експеримент, мистификация в литературата? Зорница Христова разсъждава по тези въпроси през новите книги на Димитър Кенаров и Кирил Мерджански.
В безкрайния сезон на безпаметността или на подменената памет Зорница Христова ни препоръчва три книги за живата, сетивна, биографична памет, която през литературата се опитва да опази истината, да съхрани идеята за истина и истинност.
Книга, определена от Зорница Христова като „домът, който можем да бъдем“. И още една книга, която едновременно ни връща в детството и ни праща в надвисналото като облак близко бъдеще. И трета – която ни изправя пред абсурдното, бруталното, чудовищното (наше ли?) настояще.
Дългоочакваната стихосбирка на култовия поет Никола Петров и „сърцето“ на световния театър Тенеси Уилямс са мартенските препоръки на Зорница Христова. И в двете книги светът е крехък, болезнен, застрашен. Можем ли като читатели да го задържим още малко тук – поне между страниците?