Ако името Цветелина Бенчева ви звучи познато, вероятно е от т.нар. „клип със сметанката“ от 2018 г., който предизвика скандал в журналистическите и обществените среди. В него новоназначеният директор на университетската телевизия „Алма Матер“ Башар Рахал призовава студентите да търсят слава чрез медиите и комуникациите, явно забравил (както коментира тогава Полина Паунова), че телевизията е място за съвсем други неща, например служба на обществото чрез информиране. В клипа Рахал се провиква на стажантка, която му носи кафе и сметанка, а той я заглежда отзад. В ролята на стажантката е Цветелина Бенчева.

Рахал не е директор на университетската телевизия „Алма Матер“ от март 2019 г. На негово място е назначена именно Бенчева, макар че според „Фрогнюз“ тя не отговаря на необходимите критерии – петгодишен трудов стаж в медия и титла „доктор“.

На събрание на Академичния съвет на 26 май т.г. е взето решение да бъдат закрити щатните длъжности на трима души от творческия екип на университетската телевизия – Зина Начева (ръководител програма), гл. ас. д-р Петър Айолов (ръководител „Глобална мрежа и международни проекти“ и преподавател по сценарно майсторство и монтаж във ФЖМК) и д-р Десислава Сотирова (редактор). Със същото решение Цветелина Бенчева се назначава за административен директор. На 25 юни, месец след решението, преподавателите от катедра „Радио и телевизия“ излизат с декларация в защита на своите колеги от телевизия „Алма Матер“, чиито щатове са съкратени, без те да бъдат информирани предварително.

Йоанна Елми потърси за разговор доц. д-р Жана Попова, преподавателка по телевизионна и радиожурналистика във ФЖМК и една от подписалите декларацията, за проблемите с университетските медии през последните години, за структурните промени, които се извършват без необходимата прозрачност, и за възможните решения.


Помогнете ни да направим една сравнителна картина – университетската телевизия и университетското радио преди и след смяната на ръководството през 2018 г.

Радиото и телевизията имат две различни ръководства. Башар Рахал беше ръководител на университетската телевизия в рамките на една година, а след неговото напускане Цветелина Бенчева е назначена като временен директор. Университетското радио „Алма Матер“ (на чиято честота звучи съвместна програма с „Класик ФМ“) има отделен ръководител – Татяна Симеонова. Това са две отделни медии, които са подчинени на ректора и на Академичния съвет, а не на Факултета по журналистика и масова комуникация. Управлението на университетската телевизия става чрез Програмен и Управителен съвет. След 2018 г. не е представяна информация за дейността на тези съвети във връзка с телевизия „Алма Матер“. Те сякаш не съществуват, а решенията се вземат сякаш еднолично.

От създаването на телевизията има проблем с това да бъде излъчвана телевизионна програма. В предходни години, при доц. Светлана Божилова, студентите създаваха предавания, които се излъчваха в програмите на други телевизии. Разработиха YouTube канал, участваха в различни международни проекти. Работният процес на телевизията беше обвързан с учебния процес. След 2018 г. ние нямаме телевизия, а интернет сайт с има-няма по три публикации на месец. Университетското радио продължава да излъчва програма, но в нея липсват студентски предавания.

Какви са структурните промени, извършени от Академичния съвет на СУ, и как оценявате отстраняването на Десислава Сотирова, Петър Айолов и Зина Начева от екипа на телевизия „Алма Матер“?

След решение на Академичния съвет от края на май 2021 г. университетската телевизия е с намален брой работни места. Съкратени са три щатни бройки на работещи в телевизията. Колегите ни обаче не са били запознати с мотивите за това решение. В същото време е решено да има щат за един директор и две други бройки: административен директор – назначена е Цветелина Бенчева, и завеждащ студиен комплекс – Георги Русинов. Мисля, че промени в телевизията отдавна трябваше да бъдат предприети, но най-напред трябваше да видим концепцията на новия директор и как ще се развие тази университетска медия в бъдеще. Защото в момента изглежда, сякаш има преобладаващо шефове, а не е ясно кого ръководят те.

През 2018 г. от катедра „Радио и телевизия“ зададохме въпрос за начина, по който обществен ресурс като университетска медия ще бъде използван в бъдеще. За щастие, след реакцията на академичната общност тогава, ректорът и съветите на телевизия „Алма Матер“ промениха решението си за договор с външен продуцент. По време на злополучното директорстване на Башар Рахал имаше идея за комерсиализиране на телевизията, а това не е работещ модел за университетска медия.

Мисля, че ще намерим решение на въпроса за бъдещето на университетските медии, но някой трябва да назове проблема. Като название има университетска телевизия, но няма реална медия, в която студентите да работят. Нямаме студентски предавания, студентите ни по журналистика чак от IV курс влизат по един ден от седмицата в студиото на телевизията. За да е университетска, не е достатъчно медията само да предава официалните събития на учебното заведение, а трябва да правим журналистика за тези събития. Ако някой студент иска да интервюира например директора на болница „Лозенец“, телевизия „Алма Матер“ е най-подходящото място за това.

Как се отразяват промените в структурите на телевизия „Алма Матер“ на студентите и имат ли те ресурсите да практикуват и учат радио и телевизия?

Башар Рахал беше човек, твърде външен за университета. Едва ли е очаквал да се сблъска със студенти, които не възприемат университета като лотарийна игра, а точно това се случи. Затова се гордея със студентите ни в СУ. Много е трудно да се обясни на външен човек колко важно е правото ни да имаме медия, в която да обучаваме студентите си. Това не е обикновено студио за почасова работа, то има много по-важна функция – там нашите студенти имат свободата да се опитват ден след ден в упражненията си да правят журналистика. Непрекъснато се стремим да имаме по-добре оборудвани студиа, но те имат смисъл само ако нашите студенти виждат и чуват предаванията си в реална телевизия.

Не мисля, че е нужно с всеки нов директор да договаряме отново как да работим с нашите студенти. И просторно да обясняваме, но да не чуваме отговор на въпроса „Каква е вашата телевизионна програма?“. Добре е университетските медии да бъдат отворени за студентите, а не да има специален режим. Преподаването чрез реална обстановка е най-важната идея при създаването на всяка университетска медия. Преди пандемията само радио „Реакция“ (направено от студенти в знак на протест, че университетското радио „Алма Матер“ всъщност не ги включва в програмата си) беше всекидневно отворена медия за студентите от профил „Радио“. Студентите имат нужда от редакция, в която да се събират, да обсъждат, да се вълнуват от събитията, като в реална медия.

Предприели ли са преподавателите във факултета и студентите – с една дума, директно потърпевшите от тези проблеми – някакви действия, които да привлекат вниманието на медиите или други органи, които да спомогнат за разрешаването на проблема? Ако да – какви? Ако не – защо?

Знам, че ще ви разочаровам, но медиите не бива да бъдат търсени при всеки конфликт. По-добре е първо да се опитаме да намерим решение помежду си. Аз вярвам, че моите колеги, които довчера работеха в „Алма Матер“, ще бъдат поканени на разговор. Това, че е направена промяна, е поправимо и се надявам, че ще има положително разрешение на този въпрос.

В университета има различни структури и навярно всеки се доверява на предложенията на другия, както трябва и да бъде. С университетската телевизия проблемът е по-сложен. Моето лично мнение е, че е добре решения за щатни промени да се предлагат от човек, който ще работи в бъдеще, а в момента не знам кой носи отговорност за това предложение за промяна. Затова е важен въпросът с кого ще работи бъдещият директор.

Преди година имаше изказване по БНР на ректора на СУ проф. Герджиков, че ще обсъди с катедра „Радио и телевизия“ във ФЖМК избора на директор на телевизия „Алма Матер“. До този момент такова обсъждане не е имало.

И в миналото съм работила по казуси, свързани с дейността на ректора проф. Герджиков. Според Вас симптоматични ли са проблемите, с които се сблъсквате около университетските медии? Загатват ли за по-сериозни проблеми в управлението на университета като цяло?

В момента имаме проблеми в университета, за които ние, преподавателите – както и обществото, – очакваме отговори. Надявам се, че ще ги получим. Симптоматично е нежеланието на ректорското ръководство да обяснява определени процеси в университета. Това ми се струва липсващият елемент в политиката на настоящото ръководство – дори ние като хора вътре в университета имаме нужда от информация.

По отношение на университетските медии наблюдавам същото – от март 2019 г. няма отговор на въпроса как ще бъде избран следващият директор на телевизията. Ние сме едно от малкото висши учебни заведения с телевизия и радио, но в тях не работят студенти. Университетското радио „Алма Матер“ излъчва съвместна програма с „Класик ФМ“ – на пръв поглед, много хубаво съчетание с класическа музика, но в програмата му трябва да звучат студенти. В сайта на медията, която наричаме университетска телевизия, няма журналистика, правена от студенти. А част от журналистите, които виждаме и чуваме днес в българските телевизии и радиа, са започнали от университетските медии. Тъжно е, че в момента никой не започва оттам.

Какви са според Вас адекватните решения – както с оглед на администрирането на университетските ресурси, така и що се отнася до студентите и техните образователни нужди?

За съжаление, университетските медии в страната, а не само нашите телевизия и радио, пропуснаха да привлекат нова публика по време на кризата, която преживяхме. Защото по време на криза хората търсят място, чрез което да общуват – не просто да научават новини, а да говорят помежду си. Радиото и телевизията са точно такива канали. Другата липса, която виждам, е на платформа за дискусии, предизвикани от нови научни изследвания.

Ще оставя встрани всички аналогии с „видеоклипа за сметанката“, но следващото назначение на директор на телевизия „Алма Матер“ трябва да е натоварено с повече смисъл – дотук виждам избор, за който ми е трудно да изобретя аргументи, свързани с медиите. Отдавна трябваше да бъде проведен избор за директор на тази университетска медия, която наистина да е телевизия и наистина да е студентско място. Много е важно чрез избора на човек за тази позиция да покажем, че нашето образование по журналистика е ценност. И да изберем човек, който да не изглежда като случайност в академичната общност.

На студентите ни и без това все по-често им се налага да работят за собственици и директори на медии, които попадат в този бизнес, за да използват медиите като машини за пропаганда и самореклама. Дори в обществената телевизия нашите студенти ги очаква неяснота по въпроса защо журналисти с професионално образование и опит са управлявани от бивш програмен директор на телевизия „Алфа“, подвизавал се във „ВИП Брадър“… Затова е важно поне в университетските медии студентите ни да работят при прозрачен модел на управление. Защото няма друго място, в което да има толкова много студентска страст. За съжаление обаче, ние сякаш вече свикнахме със замлъкването на студентите.

Заглавна снимка: © Светла Енчева

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни