Месец след избухването на скандала с Баба Алино прокурорите излязоха пред Съдебната палата във Варна и казаха, че няма достатъчно доказателства за повдигане на обвинения по случая. Работи се, може и да има в бъдеще, ама засега – нищо.
Аз, признавам си, това не го разбирам.
Нали говорим за „незаконния град“, охраняван с оръжие от мъже, които не говорят български, строен без никакви разрешения; за най-яркия пример за корупция и беззаконие; за поредния варненски ужас, който телевизиите ни показват всеки ден по няколко пъти?
Ами да, но доказателствата не стигат за обвинение, какво да се прави. Не стигат дори да се обвини инвеститорът на комплекса Олег Невзоров. От очевиден извършител на безобразието в гората над Златните пясъци той изведнъж грейна в нова светлина, целия в бяло, в качеството си на свидетел.
Е, как така свидетел, нали неговата корпорация е построила тайно този незаконен град с въоръжената охрана, която не пуска и чиновник да прехвръкне?
За момента няма доказателства той да е извършил лично някое от тези престъпления,
това ни казаха прокурорите.
В същото време вътрешният министър Иван Демерджиев излезе и съобщи, че свидетелят Невзоров всичко си е казал и показанията му били „доста интересни“.
Е, и? Аз като един ядосан варненец си чакам обвиненията за виновниците, които и да са те. Но това, което леко лъсна изпод изказванията и на прокуратурата, и на МВР, е, че май самият украински бизнесмен няма да е сред тях. Стига да натопи достатъчно качествено тези, които новата ни родна власт ще обвини и евентуално ще осъди с много по-голямо удоволствие.
Месец след избухването на скандала името Баба Алино стана нарицателно за беззаконие. А това може би не е съвсем справедливо. Във Варна и околностите има далеч по-сериозни беззакония.

От незаконното застрояване в Баба Алино никой не е умрял. А не беше така с незаконното застрояване на дерето в квартал „Аспарухово“, заради което 13 души изгубиха живота си в пороя през 2014 г. Незаконното застрояване в Баба Алино нанесе щети на гората, но тя ще се възстанови бързо, ако постройките изчезнат. Гората северно от Варна е прекрасна и силна въпреки постоянните опити да бъде завладявана от „курортите“, които в последните години са се превърнали де факто в жилищни квартали.
Незаконното застрояване в Баба Алино не предизвика и свлачище, което е по-скоро изключение от многобройните случаи на подобно строителство край морето. Разбира се, това изобщо не прави беззаконието по-малко отвратително.
Тук ще отворя една скоба за местен варненски колорит. Местността Баба Алино всъщност трябва се нарича Светеца – така твърдят (или твърдяха) от „Възраждане“. Преди много време, още като редови общински съветник, Костадин Костадинов поиска смяната на 215 топонима във Варна и околностите с български имена и думи. В битката му местности като Манда гьолджу, Узун келеме, Кьор дермен, Боклук тарла, Балъм дере и т.н. да получат разбираеми или поне произносими наименования имаше смисъл. Тогава Костадинов превърна идеята в една от най-устойчивите си каузи, а медии и опоненти веднага я нарекоха иронично „възродителен процес“. Проблемът беше в това, че наред с изброените по-горе примери нови имена трябваше да получат и добре познати варненски места, като Джанавара, Паша дере, Кабакум, а Гръцката махала, сърцето на града, трябваше да се прекръсти на Стария квартал.

От 2012 г., когато въпросът е поставен за пръв път пред Общинския съвет, решението за топонимите е приемано и връщано от областния управител, гласувано наново, отхвърляно, пак приемано, и така цели 11 пъти, докато е окончателно прието през 2019-та.
Но за да влезе реално в сила, новите имена на местностите трябва да се впишат в кадастъра. А кое, как и кога се вписва там, както си знаем, е сложен въпрос.
Та според виждането на „Възраждане“ Баба Алино трябва да се прекръсти на Светеца, защото местността била наречена на уважаван и почитан човек (Баба Али), който явно има нещо общо (не е много ясно какво) с мястото.
Трябва да признаем, че „Възраждане“ има основната заслуга за разкриването на безобразието в гората.
Не друг, а активисти, общински съветници и депутати от партията вдигнаха шума около Баба Алино, което доведе до отварянето на станалите прословути „широко затворени очи“.
Мотивите на последователите на Костадинов обаче са отделна тема. Всички сме наясно, че скандалът нямаше да е толкова „вкусен“ за медиите и политиците, ако в основата му не беше украински бизнесмен. Тази подробност е най-важната.

Антиукраинските настроения във Варна съществуват, при това още от началото на бежанската вълна. Още от първите дни на войната в Украйна обществеността в града се раздели. Мнозина доброволно и всеотдайно започнаха да помагат на преминаващите границата украинци и доказаха, че гражданското общество във Варна може само да се гордее с реалните си действия.
Друга група от градската общественост обаче гледаше отстрани с очевидно недоверие към бежанците. Коментираха скъпите коли, с които част от тях пристигат, възмущаваха се, че имали претенции към хазяите си, мрънкаха за поведението им в магазини и заведения.
Признавам си, не разбирам ксенофобията, но имам предположение защо украинците и цветовете на знамето им толкова бодат очите на много българи, в частност на варненци.
Става въпрос за форма на завист, да я наречем национална завист.
След нахлуването на руската армия в Украйна масовото мнение у нас беше, че украинците ще се предадат, при това по-скоро рано, отколкото късно. Мисленето ни е такова, схващанията ни за силните и слабите в този свят са такива и сме с ясното съзнание, че ако външен враг нападне България, страната ни ще развее белия флаг на третия ден. Поведението на Украйна просто не се вмести в матрицата на родните ни предразсъдъци. Завистта от това, че друг народ и друга държава имат смелостта и твърдостта да устоят на агресора се прехвърли върху украинските бежанци.
Не бива да отричаме и очевидното – сред украинците, укрили се у нас от мобилизацията, има и „сенчести“ бизнесмени, перачи на пари, вероятно контрабандисти и всякакви други криминални елементи. Ясно е, че такива хора са първите, които ще избягат, когато страната им е подложена на военна агресия. А да се заселиш в България, световноизвестна с рехавото си правосъдие и всевластната си корупция, е логичен избор.
При наличието на всички тези фактори антиукраинските настроения могат да се обяснят, макар да си остават все така срамни.
И тук идват политиците, които видяха потенциала на скандала в Баба Алино и възможността да спечелят от него.
„Възраждане“ вече ги споменахме, те са ясни. Но дали „победата“ ще е тяхна, или на „Прогресивна България“, ще се разбере в крайна сметка на местните избори догодина. А Радев и хората му искат антиукраинския електорат – в това няма съмнение. Ето защо и министрите толкова ентусиазирано коментираха скандала, подклаждайки го до такава степен, че на телевизиите им се наложи да предават на живо премахването на ограда – все едно е разбит наркокартел.
Обобщението направи министър Шишков, който обяви, че за Баба Алино е виновна „сглобката“. Тоест ГЕРБ, ДПС, ПП–ДБ – тези, които ще са основна конкуренция на новите управляващи за местните избори. Те са „лошите“, те са защитавали беззаконието, което изведнъж стана „невиждано“, макар явно да не е, защото, както споменахме още в началото, „не са събрани достатъчно доказателства“. С възможността всички конкуренти да бъдат натикани под общ знаменател, Баба Алино се превърна в златен шанс за „Прогресивна България“.

Най-големият губещ от ситуацията се оказа кметът на Варна Благомир Коцев. Миналата година той получи ореола на политически мъченик, след като кисна с месеци в ареста, което си беше безобразна репресия. Дори Бойко Борисов настояваше да го пуснат при семейството, а гласове в ПП–ДБ (тогава единни и сплотени) даже го сочеха за потенциален кандидат-президент. Но ореолът на Коцев угасна безвъзвратно след Баба Алино. Не защото непременно лично има нещо общо с незаконното строителство, а просто защото това е станало и в рамките на неговото управление.
Въпросът „Недобросъвестност или некомпетентност?“ вече е безсмислен във Варна. Градът е в лошо състояние, нито транспортът, нито почистването са задоволителни, избуялите треви вбесяват гражданите, туристи няма, няма и смислени опити нещо да се направи, че да се поизлъска имиджът на нашата „перла на Черноморието“. А „незаконният град“ просто сложи капака на цялата каша.
Иначе, Коцев се зае да действа енергично – издава заповеди за събаряне на къщите (за които прокуратурата „няма достатъчно доказателства“), уволнява общинари, дава интервюта... Не че има какво друго да направи при така стеклите се обстоятелства. А те вероятно ще станат още по-сложни.
Почти сигурно е, че през следващите месеци „Прогресивна България“ ще проникне и ще получи влияние във Варненския общински съвет. В него има достатъчно съветници и фракции, които с лекота ще се извъртят и ще се наредят зад новите управляващи. И те задължително ще стъжнят живота на кмета допълнително, за да се докажат. В момента формацията на Радев няма изявени лидери на местно ниво, така че опитни играчи в местния парламент могат да се окажат на изненадващо високи позиции.
А накрая ще добавя нещо, за което ми е неприятно да пиша, но не трябва да се пропуска. Става въпрос за трагикомичните вопли по темата Баба Алино на бившия варненски кмет Иван Портних. Човекът, който почти еднолично загуби Варна за ГЕРБ, буквално опищя орталъка колко е невинен за този скандал. Едва ли някой му вярва. А изглежда, има и доказателства – според прокуратурата обаче недостатъчни за обвинения, – че тъкмо по негово време е започнала цялата далавера. Да не забравяме все пак, че Благомир Коцев е кмет, защото варненци казаха на предишните избори:
Всеки друг, само да не е Портних!
А иначе във Варна месец след избухването на най-шумния скандал в държавата става все по-хубаво – морето вече е топло, забранен за къпане е само един от плажовете, липите ухаят опияняващо... А законността и справедливостта се задават откъм София по автомагистрала „Хемус“, но малко бавно, че още не е завършена. Ще дойдат някога, само да се съберат достатъчно доказателства.
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни


