Стефан Иванов открива есенния читателски сезон с мрачна съвременна готика, в която насилието е стряскащо банално, ритуализирано и институционализирано. И която ни подканя да огледаме навиците си – и реалните, и виртуалните.
Двойните стандарти, с които благовидно и почти богоугодно се загъваме в пашкула си, няма да доведат до раждането на красива пеперуда. Те са необходимото обществено обездвижване, за да можем групово да се затътрим към все по-неизбежната авторитарност. За религията в училище – от Светла Енчева.
Разговор на Боян Константинов с Греъм Рийд, независимият експерт на ООН по защита от насилие и дискриминация въз основа на сексуалната ориентация и джендърната идентичност. От интервюто става ясно, че защитата на правата на ЛГБТ хората е важна не само за тях, а за демокрацията изобщо.
Павлина Върбанова знае „Как се пише?“, а Георги Караманев разказва „Дигитални истории“ за изкуствения интелект. И двамата имат опит като редактори на български език, а Георги – и на JavaScript. Но как се пише според самия ИИ и може ли той да ни е полезен в ролята на редактор?
На хартия процесът на деинституционализация е успешен – всички домове за деца (с изключение на два) са закрити. На практика обаче не е точно така. В дебютната си статия за „Тоест“ Евгения Тонева анализира кое не е наред с деинституционализацията, но и какви са нейните успехи – въпреки проблемите.
Ако обичате нестандартните книжарници, зад които стои общност и където всяка книга е видима, а клиентът е събеседник, отбийте се в софийската „Махала“. Но преди това прочетете за срещата на Ина Иванова с Мария Енчева, създателка на това светло място.
Преди пет века Леонардо да Винчи скицира летателни машини и рисува портрета на Мона Лиза. Днес учените са се заели да изяснят неговия генетичен код, тъй като се предполага, че там е разковничето за разбиране на гениалния му ум. От Анастасия Орманджиева.