Книгата, към която Антония Апостолова ни насочва този месец, е част от популярната през последните години автофикционална вълна, описваща порастването на поколението от 90-те – поколението, пред чиито очи желязната завеса рухна и остави неизличими белези.
В безкрайния сезон на безпаметността или на подменената памет Зорница Христова ни препоръчва три книги за живата, сетивна, биографична памет, която през литературата се опитва да опази истината, да съхрани идеята за истина и истинност.
Били ли сте скоро в Истанбул? Стефан Иванов ни изпраща на пътуване съновидение, навигирани от „Атласа“ на Ихсан Октай Анар. „Ако някой познава и харесва Памук, нека прочете и Анар“, съветва Стефан.
Книгата, която е юнският фокус на Антония Апостолова, е и за деца, и за възрастни. Нещо като съвременна басня, в която един слон умира да се катери по високите дървета и да танцува там. И разбира се, да пада. Вие също ли сте като слона?
За възстановяването на връзката между човек и природа, за живота в България, Нова Зеландия и Шотландия, за мириса на въздуха и почивката от четенето – по тези и други теми Ина Иванова разговаря с писателката Капка Касабова.
За да разберем по-добре сегашната геополитическа ситуация в Европа, понякога е нужно да се обърнем към книги, които се занимават с миналото. Затова и Стефан Иванов ни препоръчва един несегашен прочит на Русия и Украйна – поразително актуален.
Преди броени дни мексиканската писателка Софи Бехарано де Голдберг гостува в България по покана на издателство „Лемур“, в което излeзе романът ѝ „Морската градина“. За българската следа в семейството ѝ и в писането ѝ с авторката разговаря Еми Барух.