На второ четене: „Галаад“
В последния за годината повторен прочит Антония Апостолова ни връща към историята на един съвременен американски Галаад; роман, в който човекът е център и венец на творението, апология на тленното.
В последния за годината повторен прочит Антония Апостолова ни връща към историята на един съвременен американски Галаад; роман, в който човекът е център и венец на творението, апология на тленното.
Преди броени дни публиката на 13-тия Софийски международен литературен фестивал се срещна с култовата британска писателка Джанет Уинтърсън. А Доротея Василева разговаря с нея специално за „Тоест“.
Ако не можем да променим бъдещето (си), то поне можем да се погрижим за празника на настоящето и за следите, които оставяме. С такъв вкус пристъпваме в декември с последните за годината препоръки на Зорница Христова.
Ноемврийският избор на Стефан Иванов се фокусира върху една отрезвяваща книга изповед – за разпадането на буржоазната вселена; за мълчанието, вината и емиграцията като избор; за личната и колективната отговорност.
Може да си мислим, че сме далеч от фен културата, но ако като деца сме рисували любимите си герои (а кой от нас не е?), сме част от нея, казва ни Александър Драганов. В статията си той се гмурка в сложните отношения между фенско и „официално“ изкуство.
Роман ретроспекция, в който смъртта на близък вследствие на злополука и всички съпътстващи я обстоятелства са разнищени бод по бод, докато под гоблена на личното се оголи канавата на социалния коментар. Антония Апостолова препоръчва за есенно четене този роман, награден с „Гонкур“.
Александър Драганов рефлектира върху изкуствения интелект през призмата на опита си като автор на фентъзи, който иска да види героите си нарисувани по начина, по който си ги представя. И за да е пълна картинката, той възложи на ИИ и заглавното изображение на тази статия.