Александър Драганов рефлектира върху изкуствения интелект през призмата на опита си като автор на фентъзи, който иска да види героите си нарисувани по начина, по който си ги представя. И за да е пълна картинката, той възложи на ИИ и заглавното изображение на тази статия.
Стефан Иванов открива есенния читателски сезон с мрачна съвременна готика, в която насилието е стряскащо банално, ритуализирано и институционализирано. И която ни подканя да огледаме навиците си – и реалните, и виртуалните.
Ако обичате нестандартните книжарници, зад които стои общност и където всяка книга е видима, а клиентът е събеседник, отбийте се в софийската „Махала“. Но преди това прочетете за срещата на Ина Иванова с Мария Енчева, създателка на това светло място.
Дни преди лятната ни ваканция Стефан Иванов препоръчва ирландски роман, в който според него се оглежда българската действителност. Запознайте се с двама невероятни теркове – обеднелите контрабандисти Морис и Чарли. А някъде зад кулисите им суфлира Мартин Макдона и им припява Кустурица.
Книгата, към която Антония Апостолова ни насочва този месец, е част от популярната през последните години автофикционална вълна, описваща порастването на поколението от 90-те – поколението, пред чиито очи желязната завеса рухна и остави неизличими белези.
В безкрайния сезон на безпаметността или на подменената памет Зорница Христова ни препоръчва три книги за живата, сетивна, биографична памет, която през литературата се опитва да опази истината, да съхрани идеята за истина и истинност.
Били ли сте скоро в Истанбул? Стефан Иванов ни изпраща на пътуване съновидение, навигирани от „Атласа“ на Ихсан Октай Анар. „Ако някой познава и харесва Памук, нека прочете и Анар“, съветва Стефан.