Артистичната употреба на главни букви в текста е позволена само на поетите (вж. например Емили Дикинсън). За всички останали си има строги правила и те са различни в различните езици. Павлина Върбанова ни ги припомня с помощта на запомнящи се примери.
Какво ли ще е времето днес? А колко време остава, докато времето се развали? И така, от дума на дума с Екатерина Петрова, най-сетне дойде време за думата „време“ и капризите ѝ в различните езици.
Павлина Върбанова знае „Как се пише?“, а Георги Караманев разказва „Дигитални истории“ за изкуствения интелект. И двамата имат опит като редактори на български език, а Георги – и на JavaScript. Но как се пише според самия ИИ и може ли той да ни е полезен в ролята на редактор?
Една грубовата българска пословица гласи, че кучето скача според тоягата. Е, и с ИИ е така. Не знаем за тоягата, но ако Павлина Върбанова и Георги Караманев го обучават системно, сигурни сме, че скоро ще печели състезания по грамотност. В стихоплетението вече го видяхме... Важи!
„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!“, започва едно от най-цитираните писма, писани някога на български. Възможно ли е днес такова обръщение, ярко обагрено от звателния падеж? И дали Петър (от заглавието) не ни чува, или пък просто се скатава? Павлина Върбанова знае най-добре.
Опустошителните пожари по Западното крайбрежие на САЩ са повод Екатерина Петрова да забие етимологическия флаг в името на емблематичния щат Калифорния и да начертае пред очите ни сложна карта от географски, исторически, културни, лингвистични и литературни маршрути.
Пуйката има много названия и всички те доказват фалшивите ѝ идентичности. Индийка, туркиня, португалка, перуанка или египтянка, пуйката е преди всичко агент (под прикритието на кестени или кисело зеле). Един кулинарно-лингвистичен поздрав от Екатерина Петрова за предстоящия Ден на благодарността.