Александър Драганов рефлектира върху изкуствения интелект през призмата на опита си като автор на фентъзи, който иска да види героите си нарисувани по начина, по който си ги представя. И за да е пълна картинката, той възложи на ИИ и заглавното изображение на тази статия.
Павлина Върбанова знае „Как се пише?“, а Георги Караманев разказва „Дигитални истории“ за изкуствения интелект. И двамата имат опит като редактори на български език, а Георги – и на JavaScript. Но как се пише според самия ИИ и може ли той да ни е полезен в ролята на редактор?
Бъдещето може и да не изглежда розово, но в крайна сметка то ще бъде точно такова, каквото си го направим. Някои размисли по темата за минало и бъдеще, които се срещат и разминават в настоящето на яростен технологичен прогрес и обществена ентропия. От Светла Енчева.
В продължението на своя текст за изкуствения интелект Йовко Ламбрев засяга темата за предизвикателствата и възможностите, пред които ИИ ни изправя. И отново ни подканва да проведем разговор, в който да се включат и хора извън сферата на технологиите.
Ако и на вас е омръзнало да четете екзалтирани или дистопични статии за изкуствения интелект и се чувствате загубени в понятията и темата, един умерен, информативен и критичен поглед върху развитието на тези технологии към днешна дата ви предлага Йовко Ламбрев. От човеколюбива гледна точка.
Една грубовата българска пословица гласи, че кучето скача според тоягата. Е, и с ИИ е така. Не знаем за тоягата, но ако Павлина Върбанова и Георги Караманев го обучават системно, сигурни сме, че скоро ще печели състезания по грамотност. В стихоплетението вече го видяхме... Важи!
Едни се страхуват от възхода на изкуствения интелект, други го посрещат с възторг. А може би просто трябва да имаме балансиран подход към темата, смята Диана Кулчицкая.