Васил Левски и тарикатлъкът

„Бизнес идея. Дай да направим филм за Левски. Киното, знам, че е скъпо, но виж к’во приложение намерих. Пишеш му к’во искаш с думи и ти прави видео. Срещу не’кви къси кинти месечно. Смятай. С това ще го направим. И ще кажем, че е с кауза. Билети може да не продадем, но слушай – ще пишем на всяка фирма в България! Ще го представим като благотворителност и ще им искаме по 500 евро, защото просвещаваме децата. Кое не е гениално?“

Представям си, че нещо такова се е чуло в главата на някой от членовете на рап-бизнес дуета „Зипо и Слаш“ наскоро. Те са продуценти на „Агенти на времето: Васил Левски“ – филм за историческата личност, чийто трейлър изглежда напълно генериран от изкуствен интелект. Сюжетът представя Апостола, който, бидейки връзка между миналото и настоящето, мотивира група деца да пазят историческата памет. Авторите на продукцията я описват на сайта си (който впрочем също има всички признаци на генериран с ИИ) като „първия български анимационен филм със световен потенциал“. Те твърдят, че филмът вече е привлякъл над 100 корпоративни партньора. Обявената дата на излизане в кината е 11 септември 2026 г.

Тази продукция кара лентата на Максим Генчев за Левски да изглежда като холивудски шедьовър, правен с грижа и обич. И също ни кара да си зададем сериозни въпроси за границата между бизнес и кино.

Нищо от това не е изкуство, а още по-малко благородна кауза.

На 8 юли дистрибуторът „Александра Филмс“ публикува трейлър, който не съдържа нито едно име на автор, режисьор или аниматор, тъй като вероятно всички се казват Чатджи Пити.

В него чуваме роботизирани гласове, зле синхронизирани с героите, и виждаме един специфичен, лъскав псевдо-Pixar-ски стил, който ИИ моделите обичат. Забелязват се и характерни неточности, например промени във фона в последователни кадри и сериозни разлики в плавността на движенията в различните сцени, както и разминаване между обект и фон.

Веднага след анонса се надигна публично недоволство – редица медии критикуваха филма, а над 5000 души подписаха петиция „Забрана на филми създадени изцяло с изкуствен интелект в българските кина“. Това накара „екипа“ зад продукцията да публикува „официална позиция“, която още в увода си вкарва… хомофобия:

Съвременната световна анимация свободно представя най-различни теми, ценности, семейни модели и романтични отношения, включително любов между хора от един и същи пол. Приемаме това като част от творческата свобода на създателите, но искаме да дадем възможност на българските деца да гледат българска анимация, която да носи български морално и семейни ценности.

В критичния дискурс около филма в интернет изобщо не е засягана тази тема. В петицията няма искане Левски да бъде куиър. Изглежда, целта на създателите му е просто да се позиционират като герои в нишата на консервативните родители и учители, чиито мнения оказват влияние върху децата.

Зад филма стоят реални: сценарий, драматургия, режисьорски решения, визуална разработка, монтаж, музика, озвучаване, постпродукция и финален човешки творчески контрол. Изкуственият интелект е инструмент в производството, а не автор или заместител на творческата отговорност,

твърдят създателите на филма. Подозрително е обаче, че два месеца преди неговата премиера все още не знаем името на режисьора, взел съответните решения, а познаваме само продуцентите-рапъри-боксьори-предприемачи. Освен това едва ли някой безпристрастен зрител, притежаващ базова способност да разпознава ИИ, би определил озвучаването в трейлъра като реално, което автоматично превръща тази част от становището в лъжа.

На всичко отгоре инициаторите на филма тепърва си търсят сценарист. „Много добър сценарист – както се казва във видеообявата, – който е готов веднага, веднага да се включи в едно предизвикателство.“

Като допълнение към официалната позиция Стоян Стоянов – Слаш публикува и своя собствена:

Всички лелки и чичаци, които живеят в XX век, много ви се моля, оставете детските филми на децата. Вие нямате думата.

Алекс, който започва петицията срещу филма, сподели с мен, че е на 16 години. По мои наблюдения, вълната с критики към филма е водена от представители на Gen Z – поколението, което (заедно с милениълите) сме гледали най-много анимации по кината. Истина е, че вече не сме хлапета, но вероятно все още не попадаме в категория „лелки и чичаци“.

Как се финансира филмът?

„Кино Академия за Таланти“ (оригиналният правопис е запазен – б.р.) е продуцентската компания на дуото. Техните предишни „доказани успехи“ са филмите „Русалки“, „Мърда Бойз – Махленска класа“ и „Един грам живот“. Искаше ми се това да е списък с измислени заглавия, но не е – вторият филм наистина съществува, а първият е инфлуенсърска продукция, счупила рекордите за родна премиера в боксофиса. Въпреки подчертано сексуализирания хумор в предназначеното за деца произведение, а може би тъкмо заради него.

В сайта си за филма „Агенти на времето: Васил Левски“ Зипо и Слаш се опитват да привлекат „партньори“, които да дарят средства, за да бъде прожектирана лентата на деца безплатно. В официалната си позиция те пишат:

Възможността компании да осигуряват БЕЗПЛАТЕН достъп до филма за деца, включително за деца в неравностойно положение, е допълнителна социална инициатива, а не основният финансов модел на продукцията и смятаме това за отговорно социално поведение.

Представители на бизнеси в страната обаче алармират в социалните мрежи, че от екипа на филма се свързват по телефона с български фирми, използвайки данни от Търговския регистър. Представят им каузата като възможност за популяризиране на образа на Левски по по-достъпен начин и за възпитаване на родолюбие у най-младите. Предлагат им различни ценови пакети за даряване на средства за благотворителна прожекция в училище по техен избор.

Корпоративната социална отговорност е нещо важно и полезно, но в този случай според мен става въпрос за опит за злоупотреба с добронамереността на фирмите. По дефиниция подобни средства би трябвало да се използват за дарения за социално отговорни каузи и благотворителност. Тук обаче говорим просто за предварително закупуване на билети – 500 евро за 70 билета е стойността на най-малкия дарителски пакет – за частни прожекции на филм, създаден с ИИ. С помощта на този пакет може да се мотивират 70 деца да мислят повече за миналото ни, но може и да не се мотивират – по-вероятно е просто да се подиграят с филма, тъй като е ИИ продукция с качеството на brainrot клипче.

Освен това, ако съдим по досегашната практика на продуцентите, само няколко месеца или дори седмици след кинопремиерата филмът ще бъде качен в YouTube. Това ще позволи на всяко училище и всеки родител да го пусне на децата си, без да се налага фирми да плащат минимум по 500 евро.

Кои са Зипо и Слаш?

Първият ми сблъсък с тези имена беше преди десетина години, когато беше модерно да се подиграваш на Сузанита – дъщерята на Орхан Мурад, тогава още непълнолетна. В едно популярно видео двамата рапъри се хвалят, че са имали интимни отношения с нея, когато е била на 14 години, което тя не отрича. И очевидно не се срамуват от видеото, защото качват откъс от него в собствения си YouTube канал. Те са родом от Стара Загора и са известни с парчета като „Кварталът на богатите“, „Допамин“ и „Дай му, мамо“. Въпреки опитите си да се брандират като „новото поколение рапъри“, които носят костюми вместо дънки, една от най-популярните им лирики, която припомнят наскоро, е „два чифта цици, шмъркат наркотици, карам AMG, авери с BMW осмици“.

В днешно време фокусът им се е изместил от музиката към бизнеса. Впечатление прави профилът на Стоян Стоянов в Instagram. В свое видео той изразява позицията си по отношение на съгласието в отношенията между мъж и жена:

Мъжът, който пита жената, чака потвърждение. Този мъж вече не е мъж, той е оставил избора в женските ръце. Този мъж, който вече не е мъж, той не иска да рискува, няма да е успешен нито с жените, нито в бизнеса.

От видеата му става ясно, че освен с продуцентство се занимава и с други дейности, като продажба на парфюми и недвижими имоти. Част от клиповете му започват с „Ако искаш да правиш по 4–5–6 хиляди евро на месец...“ и завършват с „пиши ми“. Въпреки тези примамливи обещания публикациите му обикновено се „радват“ на мижав интерес – коментарите се броят на пръсти, а броят на харесванията е скрит.

Това е перфектното олицетворение на интернет hustle културата. Манталитет на стремеж към бързо забогатяване, при който няма никакво значение какво точно правиш, стига да го брандираш като успех в Instagram. Искаш да си известен с това, че си богат (и известен). Днес продаваш парфюми, утре – апартаменти, а вдругиден – Васил Левски. Всичко е просто поредният side hustle¹, а понятия като занаят и стойност на труда са подробности.

ИИ в анимацията и киното

Навлизането на ИИ в киното е актуална тема не само у нас. През юни 2026 г. Google и филмовото студио A24 сключиха неексклузивно партньорство на стойност 75 млн. долара за съвместно разработване на ИИ инструменти за киното. Изследователи от Google DeepMind ще си сътрудничат с творческите екипи директно на снимачната площадка, за да тестват технологии като видеогенератора Veo и нов асистент за разкадровки (storyboards). Много фенове и автори изразиха разочарование поради опасенията, че намесата на ИИ ще подкопае репутацията на A24 като бастион на автентичното авторско кино.

Друг интересен казус е този от 2025 г., когато Ейдриън Броуди спечели „Оскар“ за ролята си на Ласло Тот в „Бруталистът“. Оказва се, че по време на постпродукцията е използван генеративен ИИ (софтуерът Respeecher), за да се изглади унгарският акцент на част от актьорите, включително и на Броуди. Това става ясно едва след връчването на наградите и кара критици и фенове да се запитат дали отличието е заслужено.

(Да, вече и в актьорското майсторство има допинг скандали.)

Филмите, генерирани стопроцентово от ИИ, също започват да навлизат. Тази година на филмовия пазар в Кан (Marché du Film) беше представен Hell Grind – 95-минутен приключенски екшън, изцяло генериран от ИИ. Той е дело на стартъпа Higgsfield AI, който го е създал само за две седмици с бюджет от 500 000 долара (като 80% от сумата е отишла за изчислителна мощност), за да демонстрира софтуера си за поддържане на визуална последователност между кадрите. За постигането на реалистична визия е използвано изключително детайлно задаване на текстови команди (средно по 3000 думи на кадър).

Подобни филми не се приемат добре от кинообщността, но често постигат успех в боксофиса. Въпреки ниската си оценка от 1.9/10 в IMDb, китайският анимационен филм Chong Ju Zhi Lu (2025), генериран изцяло с ИИ, досега е събрал приходи от 2 млн. долара. В него обаче ИИ анимацията почти не може да бъде различена от класическата, нещо, което изобщо не може да се каже за трейлъра на „Агенти на времето: Васил Левски“.

Публичното поведение на Иво Андонов от Temu и Мегаум, прощавайте, Зипо и Слаш, предизвиква асоциации с английската дума grifter, която е синоним на дребен тарикат или шмекер. Това е човек, който разчита на тънки измами, схеми или „врътки“, за да печели. Надявам се никога да не се превърна в нещо такова – да пропагандирам „ценности“ като сексизъм и хомофобия и да ценя високия марж на печалбата повече от националните герои.

Такива експерименти следва да бъдат наказани от зрителя –

крайно време е да покажем, че обществото има гръбнак. Най-добрият начин за това е да се дава гласност на ситуацията, за да разберат повече хора какво се случва, и да изразят категорична позиция. Така и по-малко от фирмите, на които продуцентите на „Агенти на времето: Васил Левски“ звънят, ще станат жертва на сладкодумието им и ще повярват в „добрата кауза“. И разбира се, по-малко хора ще купят билети и ще гледат филма. В системата, в която живеем, единственият начин да накараме хора като „създателите“ на този „филм“ да се откажат е, като го направим непечеливш. Подобни бизнес идеи са добри на хартия, но в реалността наглостта има граници, които трудно можеш да прекрачиш, без да разгневиш хората.

¹ Странична работа за допълнителен доход. – Б.р.