В тази рубрика публикуваме разговори, в които се срещат, съпоставят и противопоставят различни гледни точки към многоизмерния, многожанров феномен на видеоигрите – не толкова като електронен спорт, колкото като нов синтез на изкуствата и като ново поле на общуване и социалност.
Съществен елемент в преживяването на играчите, но и в самата логика на игровия разказ, представлява музиката. Игромислещите разсъждават как тя участва в постигането на наративния резонанс или дисонанс. И още – пред какви илюзии, ограничения и възможности ни изправя играта.
Как изглежда „елегантната“ видеоигра според „игромислещите“? Вътрешно хармонизирана, нетърпяща излишества и... чаровна. На всичкото отгоре такова съвършенство далеч невинаги изисква зашеметяващи технически средства.
В последната част на дискусията за играта „Киберпънк“ всички игромислещи се събират (като в края на криминален роман от Агата Кристи), за да оголят още лудонаративни въпроси, пристрастности и противоречия: спектакъл vs. морал; минало vs. настояще; аватар vs. играч.
Втората част от разговора на „игромислещите“ за света на „Киберпънк 2077“ се фокусира върху един харизматичен герой фантазия – Джони Сребърната ръка. „Музикант, гений, бунтар, циник, развалина, самоубиец – всичко това едновременно.“
През май и юни групата игромислещи философи разсъждават по темата за моралната двусмисленост на видеоигрите и противоречието между наратив и игрова механика. А конкретният предмет на разговора с продължение е играта „Киберпънк“.
Миглена Николчина и Северина Станкева продължават разговора си за играта притча „Индика“, която започва като далечен отглас на Достоевски и завършва с лабиринт по Ешер и Луис Карол.
Изгонена от манастира монахиня, която разговаря с дявола, и избягал затворник, който разговаря с бога… Какво може да произтече от подобна среща? За необичайните игрови превъплъщения на тези разговори разговарят Миглена Николчина и Северина Станкева.