Дълга, къса или средна, подстригвана или бръсната, гъста или рядка, права или чуплива, брадата е в сърцевината на мюсюлманската идентичност и историите за нея, както ни убеждава Атанас Шиников, продължават да се множат като добре подхранени косми.
За мъжете в мюсюлманския свят брадата е като къдриците за жените, твърди Атанас Шиников, цитирайки изворите по тази „брадата“ тема – естествено, с продължение.
Яде ли се, пие ли се, или се пуши хашишът? Какво смята за това Аллах? И какви са наказанията след „всичко казано, писано, изядено и изпушено“? Атанас Шиников отново ни предлага отговорите под формата на опияняващи истории.
„Зеленото“, „препеченото“, „котешка глава“, „изумрудена мина“, „покой за ума“, „посещението на зеления Хидр“, „онова, що развеселява“, „онова, което се свързва със сърцето“... Това са само някои от арабските имена на хашиша, а Атанас Шиников ни превежда през историята отвъд името.
Шекспировият „Крал Лир“, „Тримата мускетари“ на Дюма, „Фермата на животните“ и „1984“ на Оруел, „Ние“ на Замятин, „Живот и съдба“ на Гросман задават литературни кодове, чрез които да четем осъзнато президентските избори в Русия през 1996 г. А защо не и реалността днес, предлага Стефан Иванов.
В продължението на апологията си на налъма Атанас Шиников прелиства стари арабски текстове, за да научи повече за санкциониращата му употреба (демек за лобута с налъм), както и за превръщането му в талисман. Изобщо, на налъмите може да се разчита в много отношения – стига да не цъфнат.
Пробвали ли сте някога да обуете налъми? Или по-скоро да се покачите отгоре им? Не? Има начин това да се промени. Поне във въображението ви. За целта Атанас Шиников с красноречието на истински халиф (без да е щърк) ни разхожда из историята на тези необикновени обувки.