По Великден и някои думи възкръсват, макар само за около седмица. Думи с празнично и архаично звучене, но невинаги с ясно за нас значение. Преди да боядисаме яйцата, Павлина Върбанова ни приканва да разберем какво точно казваме, когато изричаме великденските кодови думи и поздрави.
Защо Близкият за нас изток е Среден за други? Още ли е див Дивият запад? Какви геополитически мотиви стоят зад именуването и преименуването на територии? Или пък става дума за ребрандиране с цел изчеткване на имиджа? Павлина Върбанова проследява как езикът реагира на тези прелюбопитни феномени.
Любимите на много от нас кавички не са пунктуационна брошка, с която да закичим текстовете си, когато и където ни скимне. Тази седмица Павлина Върбанова строго и методично ни превежда през тесния и често пъти мъглив проход на решението кога да ги забодем на словесния ревер.
Цветовете са като думите, твърди Екатерина Петрова, докато се взира в облаците, за да улови 50-те нюанса бяло и да разкрие етимологичните родини на това пухкаво, ефирно, хвърковато, небулозно нещо.
„В евро или в левА?“ – ще ви попитат в магазина и отговорът ще е лесен. Друго е обаче, когато новата валута стъпи здраво на страницата и нахлуе в изреченията ни, списъците ни, таблиците ни. Тогава, о, Боже на правописа, викаме на помощ твоя наместник на земята – Павлина Върбанова.
Мършляци, боклуци, папуняци, запъртъци... Богат е речникът с обиди на българските политици. В тази поредна „порция език" Павлина Върбанова вещо маринова и шпикова любезно предоставения от г-н Байрам Байрам мършляк-мръшляк.
Броени дни след Сирни Заговезни и Прошка иде време да се простим с някои граматични представи и категоризации, с които сме свикнали както с егенето си. И добре че Павлина Върбанова честичко проверява БЕРОН, за да научим и ние какво се пише дори и на най-личното ни местоимение – скъпоценното ни АЗ.