В навечерието на изборите в германската федерална провинция Саксония-Анхалт на 6 септември 2026 г., спечелени от крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ), един 42-годишен хит преживя ренесанс. Става въпрос за Forever Young на немската група Alphaville. Няма как да не сте чували тази песен, ако имате съзнателни спомени от 80-те, а е вероятно да ви говори нещо, дори да сте родени по-късно.
Макар привидно да възпява мечтата за вечна младост, песента всъщност е политическа – в нея става дума за превъоръжаването по време на Студената война:
Надяваме се на най-доброто,
но очакваме най-лошото,
ще пуснеш ли бомбата, или не?
Иронично от днешна гледна точка, в песента е цензуриран пасаж, в който става дума за фашизма.
Forever Young се превърна в своеобразен химн на съпротивата срещу АзГ „благодарение“ на недалновидността на организаторите на Фестивала на щастието (Glücksgefühle-Festival) в град Хокенхайм, Баден-Вюртемберг. Те оттеглиха поканата за участие към Alphaville с аргумента, че не искат политически послания на фестивала, а вокалът на групата Мариан Голд е известен с критичното си отношение към АзГ.
В Германия обаче правото на изразяване на демократични ценности се цени високо и за разлика от България, редовно се практикува. Логично, последва скандал. Организаторите се извиниха и „оттеглиха оттеглянето“ на поканата, но Alphaville вече не искаха да се включат.
За сметка на това редица участници изпълниха от сцената на фестивала Forever Young в знак на протест, като не пропуснаха да подчертаят важността на демокрацията. И/или да наругаят АзГ, както направи например мъжки хор от Кьолн.
Какво се случи в Саксония-Анхалт?
Хем беше очаквано, хем настана масова изненада. Така може да се обобщят реакциите по отношение на изборите в Саксония-Анхалт. АзГ получи подкрепата на близо 44% от гласувалите и едва три места я делят от пълно мнозинство в местния парламент. Избирателната активност беше най-високата в тази източногерманска провинция от 1990 г., тоест откакто в нея се провеждат свободни избори – 77,8%. Саксония-Анхалт е провинция с едва около два милиона души население, но отзвукът от резултатите е огромен.
Марина Лякова
Какви са причините за този отзвук?
За първи път АзГ е толкова близо до вземането на властта, а участието ѝ в управлението би представлявало прекрачване на табу. Победата на крайнодясната формация, макар и в една малка провинция, е в контекста не само на повишаването на подкрепата за партията в цяла Германия. Тя става на фона на възхода на крайнодесните на други места в Европа – примерно, на Марин Льо Пен във Франция. Без да пропускаме немислимата до неотдавна симбиоза между Русия и доскорошния „лидер на демократичния свят“, където по време на втория мандат на Тръмп наблюдаваме антидемократичен завой. И Москва, и Вашингтон изразяват последователна подкрепа за АзГ, а Европа остава все по-самотна в опита си да удържа демократичните ценности.
На всичко отгоре в АзГ съществуват различни фракции, а тази в Саксония-Анхалт е сред най-радикалните от тях. Германските служби квалифицират местната структура на партията като екстремистка организация. А лидера ѝ Улрих Зигмунд вестник Spiegel нарича „най-опасния мъж в Германия“ и пише, че е предводител на дясноекстремистка мрежа, предизвикваща страх дори у ръководството на партията. Същевременно обаче Зигмунд има излъчването на симпатяга, който е близо до хората, и е популярен в социалните мрежи.
А източногерманците, които се чувстват изоставени от системните играчи, като Социалдемократическата партия (СДП) и Християндемократическия съюз (ХДС), имат нужда точно от това – някой да ги чува и да облича неудовлетвореността им в политически послания.
Част от предизборните обещания на АзГ в Саксония-Анхалт са такива, че демократично настроените германци (а и европейци) ги побиват тръпки – например децата с увреждания да не учат с останалите, а да бъдат изпратени в специални училища, нещо като т.нар. училища за бавноразвиващи се, както се наричаха тези учебни заведения по времето на социализма. За децата бежанци също се предвижда да учат отделно от здравите и „нормални“ германчета. За да си знаят, че са в Германия само временно.
Евгения Тонева
В предизборната програма за ЛГБТИ+ хората се говори като за „отклонения“, които не могат да се възпроизвеждат. Предвижда се изгонване на голяма част от хората с мигрантски произход. А нуждата от работна ръка би се очаквало да се задоволи не с миграция, а с насърчаване на раждаемостта с финансови стимули – мярка с меко казано, спорен ефект.
Дали АзГ ще управлява в Саксония-Анхалт, зависи от това как ще се развият отношенията ѝ с малката партия „Съюз Сара Вагенкнехт“ (ССВ),
която спечели пет места в местния парламент. ССВ е партия, кръстена на председателката ѝ Сара Вагенкнехт и отцепила се от друга партия – „Левицата“. „Левицата“ пък е създадена през 2007 г. от отцепници от СДП и от Партията на социалистическото единство от времето на социализма, тоест БКП-то на ГДР. Въпреки че е против НАТО, критична към ЕС и толерантна към Русия, „Левицата“ застава зад социалнолиберални ценности – човешки права, защита от дискриминация на чужденци, ЛГБТИ+ хора и пр., равенство на половете и т.н.
Партия като „Левицата“ в България нямаме, но Сара Вагенкнехт можем да оприличим на Корнелия Нинова, както и на остатъците от БСП и всичките ѝ производни, включително „Прогресивна България“. „Лявото“ на Вагенкнехт е близо до крайнодясното на АзГ, както Нинова и Костадин Костадинов са си лика-прилика. ССВ е антиимигрантска партия, която недолюбва човешките права и харесва Путин, и затова стана първата партия, готова да подаде ръка на АзГ за съвместно управление. Друг е въпросът дали Улрих Зигмунд ще е склонен на компромиси, каквито изискват коалициите, или ще се опита да предизвика нови избори с цел да вземе цялата власт. Останалите варианти биха били нестабилни опити за правителство на малцинството.
Светла Енчева
АзГ и Източна Германия
Но да се върнем към историята с Alphaville. Отношението на организаторите на Фестивала на щастието предизвика такова възмущение не на последно място заради културата на паметта, която се възпитава в Западна Германия след Втората световна война. Тя включва съзнание за вината и отговорността за националсоциализма и убеждението, че той не трябва да се допуска никога повече и че колкото по-голяма е опасността, толкова повече и от всяка възможна трибуна трябва да се посочва тя.
ГДР обаче не е минала през подобен процес. Част от идеологията на социалистическите страни е, че те са от „правилната страна на историята“. Осъзнаване и преработване на вина не са нужни – „другите“ са фашисти, „ние“ сме добрите. Ето защо много източногерманци имат чувството, че след Обединението им се натрапва чужда вина. Това е една от причините АзГ, която предлага скъсване с виновното отношение към историята, да вирее по-успешно в източните федерални провинции. Същевременно липсата на имунна система по отношение на националсоциализма е благодатна почва за възраждането му под една или друга форма.
Усещане за онеправданост
Периодът между падането на Берлинската стена и Обединението на Германия е еуфоричен за гражданите на ГДР – те получават свободата да пътуват, да се изразяват, изобщо – да бъдат част от доскоро забранен за тях свят. Освен това Западна Германия е привлекателна и с по-добре развитата си икономика.
Ала когато обединената държава става реалност, еуфорията постепенно отстъпва място на разочарованието. Много хора мигрират в западните провинции, а източните се обезлюдяват. Производството от времето на ГДР се прекратява, а на негово място идват, ако изобщо дойдат, западногермански концерни. Известните от времето на социализма автомобили „Трабант“ и „Вартбург“ например остават в миналото, а в някогашния завод на „Вартбург“ в Айзенах днес се произвежда „Опел“. Към гордостите на ГДР, които вече не се изработват, принадлежат и мотопедите Simson, какъвто демонстративно кара Улрих Зигмунд.
Но не е само индустрията – за източногерманците много от нормите, ценностите и дори немалка част от езика на държавата, от която стават част, са чужди. Уж всички в страната говорят немски, но навлизат нови думи за доскоро несъществували реалности, а езикът, описващ бившата социалистическа реалност, е непонятен за германците на Запад.
Така желаното някога обединение се превръща в усещане за колонизираност – налагане на чужд свят и обезценяване на собственото минало заедно с постиженията и уникалността на всекидневието му.
Между 1995 г. и 2019 г. федералното правителство на Германия и западните провинции отделят общо 238 млрд. евро за източните провинции чрез програма, наречена „Пакт за солидарност“. Първият пакт е до 2004 г. и основната му цел е подобряване на инфраструктурата на територията на бившата ГДР. Вторият е предназначен за компенсиране на трудностите, произтичащи от разделянето на Германия, и за ускоряване на икономическото догонване на западната част от страната.
Всички тези средства обаче не допринасят за премахването на убеждението на голяма част от жителите на източните провинции, че са третирани като втора категория германци. На този фон АзГ обещава да върне достойнството им и предлага визия за миналото и бъдещето на Германия, в която те се припознават. Визия, в която се акцентира върху гордостта и превъзходството, а не върху срама и вината.
Отношение към миграцията
Отрицателното отношение към миграцията, особено от мюсюлмански страни, е основната характеристика на АзГ. Затова на пръв поглед изглежда парадоксално, че партията е толкова популярна точно в източните провинции на Германия. В тях (без да броим столицата Берлин) делът на чужденците и на хората с миграционен произход е значително по-нисък, отколкото в западните. С миграционен произход (това включва чужденци, също хора, получили германско гражданство, както и такива, които може да са родени в Германия, но поне единият от родителите им е от чужбина) е 34,4% от населението в западните провинции, а в източните делът му е почти три пъти по-нисък – 12,1%. Що се отнася конкретно до чужденците (които нямат германско гражданство), в западните провинции делът им е 15,7%, а в източните (без Берлин) – 7,6%, тоест около два пъти по-нисък.
Не е задължително обаче отношението към миграцията да съвпада с реалното ѝ присъствие. В България преди 11 години например, когато „бремето на бежанската вълна“ от Сирия се усещаше като „непосилно“, търсещите закрила бяха малко над 26 000, като по-голямата част от тях не останаха в страната. Но популистки партии насаждаха омраза към бежанците, а хората се страхуваха от тях, понеже не ги познаваха.
Подобна е ситуацията и в източните германски провинции – колкото по-рядко местните хора срещат чужденци, толкова по-чужди са те за тях и толкова по-голяма е вероятността да ги възприемат като опасност и да ги нападат с идеята, че се защитават.
Конкретно в Саксония-Анхалт най-много са чужденците от Украйна (около 36 000) следвани от сирийците (малко над 29 000) и поляците (близо 15 000). Като цяло преобладават чужденци от Източна Европа, включително около 4700 българи и още толкова руснаци. Но АзГ е и против украинските бежанци, а ако плановете на партията за „ремиграция“ се осъществят, е доста вероятно от тях да пострадат и българи.
Светла Енчева
Упражнения по демократично безсилие
Докато АзГ в Германия и други антидемократични популисти в Европа набират скорост, европейските институции и партиите, отстояващи принципите на либералната демокрация, реагират със заучена безпомощност.
Първият симптом на тази заучена безпомощност е подчинението пред популистите и убеждението, че ако заприличаме поне малко на тях, ще си запазим демокрацията. Може би сме станали твърде либерални, твърде толерантни, прекалили сме и затова вече не гласуват за нас. Настоящият канцлер на Германия Фридрих Мерц дойде на власт с обещанието за по-твърда ръка, която според него би трябвало да свали подкрепата за АзГ наполовина. Резултатите от изборите в Саксония-Анхалт обаче показват обратното: преполовена е подкрепата за ХДС – партията на Мерц.
Вторият симптом е подценяването и обвиняването на избирателите на популистки партии. Много от тях нямат екстремистки убеждения, но се чувстват изоставени и неразбрани. И когато някой демонстрира, че е на тяхна страна и прехвърля отговорността за неуспехите им върху „другите“, е лесно да му повярват. Когато им се каже „тези са лоши, не гласувайте за тях“, това само ги ожесточава.
Марина Лякова
Третият симптом, свързан с предишните два, е, че в настоящия период на тотална несигурност – геополитическа, икономическа, екологична и пр. – демократичният свят като че ли няма вдъхновяващо послание, с което да противостои на популизма. Популистката вълна разполага с конспиративни теории, дезинформационни кампании, инфлуенсъри… Чудовището, родено от симбиозата между ултраконсервативни фундаменталисти и наследството на тоталитарните разузнавателни и репресивни служби, притежава не само умения да влияе, а и много пари да осъществява целите си. И лесно ги постига, защото насреща си има не здрава демократична имунна система, а мрънкане и тюхкане.
Междувременно поколението, което помни Втората световна война, си отива. А с него и демократичният рефлекс „никога повече“. Днес мечтата за бъдещето е мечта за едно идеализирано минало, в което има сигурност и перспективи за всички; в което ние сме си ние – без чужденци, а малцинствата и различните си знаят мястото. Минало, което e forever young.
Водещо изображение: „Синьо небе над Магдебург“, както пише АзГ в страницата си във Facebook броени часове преди излизането на последните изборни резултати. На снимката се вижда и Улрих Зигмунд – лидерът на АзГ в Саксония-Анхалт. Източник: Facebook / AfD
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни