По буквите: Белева, Дън, Бърджър
Ако не можем да променим бъдещето (си), то поне можем да се погрижим за празника на настоящето и за следите, които оставяме. С такъв вкус пристъпваме в декември с последните за годината препоръки на Зорница Христова.
Ако не можем да променим бъдещето (си), то поне можем да се погрижим за празника на настоящето и за следите, които оставяме. С такъв вкус пристъпваме в декември с последните за годината препоръки на Зорница Христова.
Ноемврийският избор на Стефан Иванов се фокусира върху една отрезвяваща книга изповед – за разпадането на буржоазната вселена; за мълчанието, вината и емиграцията като избор; за личната и колективната отговорност.
Роман ретроспекция, в който смъртта на близък вследствие на злополука и всички съпътстващи я обстоятелства са разнищени бод по бод, докато под гоблена на личното се оголи канавата на социалния коментар. Антония Апостолова препоръчва за есенно четене този роман, награден с „Гонкур“.
Как изглежда „отечеството ни любезно“ отвън, очуднено, по Шкловски? И възможна ли е все още постмодерната игра, експеримент, мистификация в литературата? Зорница Христова разсъждава по тези въпроси през новите книги на Димитър Кенаров и Кирил Мерджански.
Стефан Иванов открива есенния читателски сезон с мрачна съвременна готика, в която насилието е стряскащо банално, ритуализирано и институционализирано. И която ни подканя да огледаме навиците си – и реалните, и виртуалните.
Дни преди лятната ни ваканция Стефан Иванов препоръчва ирландски роман, в който според него се оглежда българската действителност. Запознайте се с двама невероятни теркове – обеднелите контрабандисти Морис и Чарли. А някъде зад кулисите им суфлира Мартин Макдона и им припява Кустурица.
Книгата, към която Антония Апостолова ни насочва този месец, е част от популярната през последните години автофикционална вълна, описваща порастването на поколението от 90-те – поколението, пред чиито очи желязната завеса рухна и остави неизличими белези.