Шансът на един варненски брутализъм

След като в последните месеци написах няколко текста, пълни с горчиви и песимистични констатации за родния ми град, сега реших да напиша нещо оптимистично и положително за Варна. А това, да ви призная, никак не е лесно…

Новите проблеми на Варна

Варна като разказ за пропуснат шанс и за системно разминаване между амбиция и реалност. В града се строи повече, отколкото се живее, обещава се повече, отколкото се изпълнява. Между морето, имотите и провалените проекти наднича въпросът „Къде потъна потенциалът?“. От Веселин Златков.

ТоестВеселин Златков

Скандалът с „незаконния град“ Баба Алино за момента леко е затихнал, но големите драми там тепърва предстоят, когато започнат делата и някой тръгне реално да събаря нещо повече от оградата. Междувременно се появяват нови сигнали за имотни и строителни далавери, но десант на министри заради тях не се очаква, защото едва ли ще донесат политическия ефект, който се търси на първо място.

Семейната фирма на кмета Благомир Коцев ще трябва да плати близо 200 000 евро на държавата, защото е ползвала без правно основание две поляни в Морската градина. Решението беше окончателно потвърдено от Върховния касационен съд. Коцев обаче реши да гледа положително на нещата и заяви, че това само доказвало, че прословутите беседки около семейния ресторант „Хоризонт“, заради които тръгна делото, са законни. Кметът обаче няма как да отрече, че той е ръководил бизнеса в периода, за който фирмата е глобена, преди да се качи на политическата сцена първо като областен управител, после като кмет. А това поставя неудобния въпрос за разделението между кмета Коцев и бизнесмена Коцев – въпрос, който просто няма как да получи някакъв позитивен отговор. 

Баба Алино: Светеца, мъченикът и украинецът

Скандалът около Баба Алино постави много въпроси. Най-интересният обаче не е кой е строил (защото вече е ясно, че за „най-голямото беззаконие“ доказателства няма), а защо точно сега всички решиха да забележат. Един варненски поглед към случая – от Веселин Златков.

ТоестВеселин Златков

В Общинския съвет боричкането между фракциите стигна до такова ниво, че две седмици преди Деня на Варна – 15 август, големият концерт за празника е пред провал. Така че варненци може и да не видят съгражданката си Дара да пее на най-голямата сцена точно в годината на нейния тотален триумф. Е, то няма да сме варненци, ако не си причиним сами нещо такова.

На всичко отгоре напоследък се заговори за „забавяне“ на пазара на недвижими имоти – биещото сърце на градската икономика – и това създава сериозна тревога. А новият туристически сезон тръгна зле и не е ясно дали това ще се компенсира до края на лятото, което както винаги ще се изниже неусетно и по-бързо от очакваното. 

Но! Когато търси, човек намира положителното и оптимистичното дори в цялата тази каша. 

Добрата новина за Варна, която открих, е свързана с една мистериозна сграда в центъра на града, буквално на метри от Общината. Тя е опасана с висока ограда, през която трудно ще надникнеш, защото е подсилена с ламарина. В двора ѝ сега има буйна растителност и тя също пречи да се види постройката, която иначе е отличен екземпляр на бетонната архитектура от епохата на социализма. 

По онова време градската легенда гласеше, че под сградата има тунели, които я свързват с Партийния дом (сега Община Варна) и от които веднага ще излязат бронетранспортьори, „ако стане нещо като в Полша“. 

Генералното консулство на СССР, а после на Руската федерация във Варна стои празно и лишено от дългогодишните си функции на практика от средата на 2022 г. Тогава почти всички негови служители начело със самия консул бяха обявени за персона нон грата. През 2024 г. сградата е прехвърлена от областния управител за управление от Общината. 

Първоначално местната власт беше решила, че там трябва да се отвори детска градина. Впоследствие обаче стана ясно, че реконструкцията за тази цел ще струва доста. За сметка на това обаче бившето консулство предоставя отлични условия за културен център, за което не е необходима кой знае каква инвестиция. Даже напротив, каквато и да е интервенция е нежелателна и по-скоро ще навреди на сградата, обясни за „Тоест“ директорката на общинската дирекция „Култура и духовно развитие“ Светослава Георгиева. 

Според нея бившето Руско консулство е образец на архитектурния стил брутализъм, към който се забелязва подчертан интерес в последно време. Сградата е запазена почти в оригиналния си вид от 1979 г., когато е построена по проект на арх. Георги Саваков, а големият скулптор Евгени Баръмов добавя акцент с пластичната композиция на фасадата и с други свои произведения. 

Акустични тавани, мозайки и дъбов паркет – примерите за социалистически лукс са оцелели през десетилетията непокътнати, а като имаме предвид, че навремето те са правени за „братушките“, изработката им със сигурност е „първо качество“, както се казваше тогава. Осветлението, което е специално проектирано за мястото, също е запазено в оригиналния си вид. Без да има такъв статус, бившето консулство е на практика архитектурен паметник на една епоха, която все още вълнува хората и в никакъв случай не бива да бъде забравяна.

Социализирането на сградата като център за култура и изкуство е планирано още тази есен, каза директорката на общинската културна дирекция. Едно от хубавите последствия е, че Галерията за графично изкуство, която пази изключителната колекция на Варненското международно биенале на графиката, най-сетне ще намери адекватен и достоен дом, какъвто досега все не се откриваше. Освен това залите на дипломатическата мисия, по думите на Светослава Георгиева (самата тя е художничка), са идеални за изложби на съвременно изкуство, за камерни и експериментални концерти, за прожекции и като цяло за разтоварване на останалите пространства за култура във Варна, които откровено изнемогват от години.

Естествено, без стискане на палци няма да се мине. 

Както по всички варненски въпроси, не трябва да се радваме на една добра идея, преди да я видим реализирана. Според официалния си статус Генералното консулство на Русия във Варна не е „закрито“, а „временно затворено“. И освен това сградата не е станала общинска, а само е дадена за управление на местната власт от държавата. 

На фона на все по-обърканата външно-вътрешна политика, демонстрирана от новите управляващи, нищо чудно на някоя умна глава в управляващото мнозинство да ѝ хрумне да „пази“ вече бившето консулство с убеждението, че „руснаците ще се върнат“. 

Подобна хипотеза може да изглежда пресилена и твърде песимистична, но нека напомним, че все пак говорим за Варна – града, в който и най-невероятните сценарии се оказват възможни, особено ако са в ущърб на обществения интерес.

Аз лично имам блед спомен, че в детството ми, като пионерче, с класа са ни водили на посещение в Съветското консулство. Смътно си спомням, че може да съм бил там в ранните си репортерски години – или в края на миналия век, или в началото на този. Но така или иначе помня усещането си за мястото. То притежава атмосфера на стилна строгост и вдъхва особено страхопочитание, някак си налага да се държиш по-дисциплинирано. Може би в съзнанието ми е била жива градската легенда за бронетранспортьорите в тунелите отдолу и затова съм се усетил така.

При всички случаи обаче съм любопитен да видя сградата отворена, изпълнена с изкуство и културен живот. Сигурен съм, че много варненци също биха я посетили с интерес – най-малкото защото е изкушаващо да разгледаш нещо, което е в сърцето на града, а десетилетия е било пълна мистерия. 

Планът на Общината е хрониката на бившето Руско консулство да бъде показана и разказана в новия център за изкуство и култура, така че да се превърне в постоянен и нагледен урок по история. А такъв е нужен, защото спомените на тези, които сме живели в соца, започват да избледняват, а новите поколения оформят виждането си за този исторически период от източници, които почти задължително са размътени от откровена политическа пропаганда, без значение в каква насока.