Главен асистент в Института за литература (БАН). Работи в областта на научната фантастика, жанровата теория и видеоигрите. Автор на книгата „Виртуалният човек. Опит върху фантоматиката“ (2022).
Как изглежда „елегантната“ видеоигра според „игромислещите“? Вътрешно хармонизирана, нетърпяща излишества и... чаровна. На всичкото отгоре такова съвършенство далеч невинаги изисква зашеметяващи технически средства.
В последната част на дискусията за играта „Киберпънк“ всички игромислещи се събират (като в края на криминален роман от Агата Кристи), за да оголят още лудонаративни въпроси, пристрастности и противоречия: спектакъл vs. морал; минало vs. настояще; аватар vs. играч.
През май и юни групата игромислещи философи разсъждават по темата за моралната двусмисленост на видеоигрите и противоречието между наратив и игрова механика. А конкретният предмет на разговора с продължение е играта „Киберпънк“.
Доколко разказът във видеоиграта е разписан и несвободен? Кой е повече разказвач – самотният играч пред екрана или играчът на маса сред себеподобни? Къде свършва креативността и започват комбинаториката и ветото на алгоритмите? Тандемът Генов–Парушев продължава да игромисли.
„Игромислещата“ ни рубрика продължава с разговор между Николай Генов и Чавдар Парушев за прехода от „маса“ към екран и от „задруга“ към самотно приключенстване, пък макар и с наръч персонажи, компенсиращи редуцираната социалност.