Тревата винаги е по-зелена от другата страна, гласи стара английска поговорка, изразяваща разпространената нагласа, че чуждото е по-хубаво от нашето. С възприятието на цензурата нещата стоят по-скоро по обратния начин – налагащите цензура обикновено са другите, докато ние сме борци за свободата на изразяване. Освен когато искаме да „предпазим“ обществото или определени групи от него (например децата). А кое е легитимна проява на свободата на изразяване и кое – злоупотреба с нея, е въпрос на ценности. Освен, разбира се, когато е резултат от политически, корпоративни или други зависимости.

До ценности опират и споровете около наложените в Германия ограничения на новия филм на немския режисьор Уве Бол Citizen Vigilante. Но за него – след малко.

В началото на юли 2026 г. в България също избухна скандал заради филм.

Половинчасовото произведение, озаглавено „Да бъдем себе си“, не е гледал почти никой. Но според политици от „Възраждане“, които подемат кампания срещу филма, той нарушава Закона за предучилищното и училищното образование. По-точно инициираната от партията поправка, забраняваща т.нар. ЛГБТ пропаганда. Защото кадрите са снимани в Немската гимназия, сред статистите са ученици и от друго училище, а сюжетът е за тийнейджър, който осъзнава, че е гей. Според депутатката от „Да, България“ Елисавета Белобрадова, чиято партия оттегли предложението си за отмяна на поправката на „Възраждане“ за пропагандата, това е

един „мъртъв“ текст, касаещ измислен и несъществуващ проблем.

Ала независимо дали проблемът е несъществуващ, текстът очевидно си е жив. Някой мислил ли е сериозно, че щом една поправка в духа на руското законодателство е влязла в закона, вносителите ѝ няма да се опитват да я прилагат?

Що за филм е Citizen Vigilante?

Да се върнем на новия филм на Уве Бол. На български заглавието Citizen Vigilante се среща като „Гражданинът отмъстител“, но може би е по-коректно то да се преведе като „Саморазправящият се гражданин“. Защото vigilante означава точно това – някой, който раздава правосъдие на своя глава вместо институциите.

Такъв е и Майкъл Сандърс, героят на Арми Хамър – американец, бивш военен, заселил се в неназована европейска държава.

Там имигрантите от ислямски страни са се превърнали в напаст – те по подразбиране са нелегални, колят и изнасилват жени и момичета, не си плащат наема на квартирата. Институциите са вдигнали ръце, защото са твърде толерантни. Съдия например оправдава шестима изнасилвачи на тийнейджърка с аргумента, че те самите са жертви на обществото, затрудняващо тяхната интеграция.

Сандърс взема правосъдието в свои ръце – избива не само виновните имигранти (сцените на убийство се показват във филма натуралистично и с много кръв), а и семейството на един от тях, включително жена и деца. Също и представители на институции – например съдията, за когото стана дума.

Тук съм, за да ви помогна да си върнете контрола,

заявява героят на Хамър, възпроизвеждайки злополучния лозунг на Брекзит „Да си върнем контрола“. Той нарежда на разследващия го шеф на Интерпол да предаде на правителството, че обществото няма да толерира т.нар. уок левица и ислямските екстремисти, които ще унищожат демокрацията. Ръководителят на Интерпол се превръща в ретранслатор на посланията на Сандърс, който успява да разпространи видео, съдържащо посланието, че ще продължи да се саморазправя, докато гражданите не се научат да се защитават.

Иронично, героят на Сандърс също е имигрант.

И също нарушава закона, макар и в името на справедливостта – така, както я разбира. Той раздава правосъдие от името на местните, които, чудно защо, също като него говорят английски. Само че с акцент, което някак неявно внушава, че те са чужденците, а не протагонистът.

Под „чужденци“ те имат предвид арабите.

Така коментира преди години тунизийски студент в Берлин наблюдението ми, че български имигранти в Германия се оплакват как страната се е „напълнила с чужденци“, без да отчитат, че и те са такива. Според героя на Арми Хамър, изглежда, всеки извършител на престъпление от мюсюлманска страна е ислямист, независимо дали религията е била мотив за престъплението, както и дали изобщо е вярващ.

Електоралната енигма – защо българите в чужбина гласуват за „Възраждане“
За пореден път след поредните избори се чудим защо българите в чужбина – тази тъй митологизирана група хора – гласуват за „Възраждане“. Марина Лякова прави анализ кои са българите в чужбина, които реално гласуват, и когато го правят, защо вотът им изглежда тъкмо по този начин.
ТоестМарина Лякова

Европейска страна като тази от филма няма.

Тази измислена държава всъщност изобразява представите за Европа на последователите на MAGA (републиканците, последователи на Тръмп), както и на крайнодесните в Европа (например „Алтернатива за Германия“), според които виновниците за несгодите им винаги са другите, чуждите, а не те самите.

Затова според тях европейците трябва да разполагат с нещо като Втората поправка в американската Конституция – да имат право да се защитават с оръжие. Друг е въпросът, че и в САЩ човек не може безнаказано да отнема живота на всеки, когото смята за лош.

Експлоатирайки клишета като „те изнасилват и убиват нашите жени и дъщери“, „ние трябва да защитим жените и дъщерите си“, филмът не само проповядва ксенофобия, ислямофобия и насилие. Той смита под килима теми като домашното насилие и сексуалното насилие, извършвано от съграждани, близки, познати, членове на семейството. Помните ли историята на Жизел Пелико?

Нейното тяло – негов избор. Какво ни казва историята на Жизел Пелико
Случаят на Жизел Пелико няма да бъде забравен не само заради чудовищния си мащаб и дързост, а и заради факта, че показва една проста истина – насилието е банално и обикновено идва от тези, които са най-близо до теб. Коментар на Светла Енчева.
ТоестСветла Енчева

Казусът със Citizen Vigilante в Германия

В Германия организацията, която поставя възрастови ограничения на филми по силата на Закона за защита на младежта, е известна като FSK (Freiwillige Selbstkontrolle der Filmwirtschaft – „Доброволна саморегулация на филмовата индустрия“). За филми, за които прецени, че съдържат сериозна опасност за обществото и/или е възможно сами по себе си да представляват престъпление, FSK може да откаже да им даде рейтинг. От това следва, че разпространението на такъв филм ще е много трудно, макар и на теория възможно. Той няма да може да се рекламира, а кината, които го прожектират, може да попаднат под ударите на закона, ако съдът реши, че филмът нарушава Наказателния кодекс.

Първо действие: две блокиращи решения и скандал

Два пъти поред FSK отказва да предостави рейтинг на Citizen Vigilante – както за кината, така и за онлайн платформите. Реакцията трудно би могла да е друга в страна, в която поколения наред са възпитавани в осъзнаване на историческата вина на държавата си за Холокоста и в нетърпимост към ксенофобията и престъпленията от омраза. Това означава, че филмът би могъл да бъде конфискуван от съд по силата на германския Наказателен кодекс, който определя като престъпление възхваляването и омаловажаването на жестоки и нечовешки актове на насилие, както и производството, притежанието, предлагането и рекламирането на подобно съдържание.

Очаквано Уве Бол обвинява организацията в цензура. Според него решението ѝ е политически мотивирано, а за разлика от отказа от рейтинг, маркирането на филма с 18+ би гарантирало защитата на непълнолетните, без да блокира разпространението на филма.

Историята стига до Илън Мъск, който неведнъж е заявявал, че е привърженик на абсолютната свобода на словото. Той публикува за 48 часа линк към филма в акаунта си в притежаваната от него социална мрежа X. Макар технически Citizen Vigilante да не е забранен, булевардни и симпатизиращи на крайнодесния популизъм медии, като например германския таблоид Bild, говорят за „забрана“.

Как е възможно хомосексуална жена да е начело на „Алтернатива за Германия“
В случай че някой се чуди как точно се връзва личността на Алис Вайдел с посоката и позициите на партията ѝ, Светла Енчева дава някои много интересни отговори. И не, „Алтернатива за Германия“ не е германското „Възраждане“, защото радикализацията там върви по съвсем друга линия.
ТоестСветла Енчева

Самият Мъск впрочем съвсем не е последователен в защитата на свободата на словото, колкото твърди, че е. Той е премахвал например акаунтите в X на журналисти и коментатори, критични към Тръмп, както и на профила @ElonJet, проследяващ частните му полети. Давал е под съд организация, според която той допуска излъчването на реклами, включващи реч на омразата. Също така Мъск не приема свободата на самоизразяване на собствената си трансджендър дъщеря, чиято полова идентичност не приема. Той смята, че „синът“ му е „убит“ от „вируса на уок ума“, и е цензурирал в X акаунти само защото използват думи като „цисджендър“.

У нас ограничението на Citizen Vigilante в Германия също се възприема като забрана, без обаче тази дума да е свързана непременно с отрицателна оценка. Селекционерът на „Киномания“ Христо Христозов определя в разговор с Васил Христов в „Извън ефир“ решението на FSK като оправдано.

Второ действие: компромисно решение на FSK

След двата отказа за определяне на рейтинг компанията FreeWind Media, която е дистрибутор на Citizen Vigilante за Германия, подава трето искане, но този път – единствено за киноразпространението, не и за стрийминг платформите. И блокадата се пропуква – на 6 юли филмът получава рейтинг 18+, което означава, че може да бъде прожектиран в кината, макар и само за пълнолетни.

Ден по-късно FSK внася уточнение в решението си, че то не се отнася за сектора на домашните развлечения, тоест за стрийминг платформите (или други форми на разпространение за гледане на компютър или по телевизията). Основанието е, че филмът включва сцени на насилие и представя саморазправата като легитимно средство за борба с престъпността и може да повлияе на младежите. А тъй като за непълнолетните гледането на филм вкъщи е по-лесно осъществимо, отколкото на кино, където има контрол на входа, прагът на изискванията за рейтинг е по-нисък.

В решението на FSK се подчертава, че липсата на рейтинг в сектора на домашните развлечения не е равносилна на забрана. Филми без рейтинг може да бъдат пускани по кината и в стрийминг платформите, както и продавани на физически носители, но само на пълнолетни. И на риска на доставчиците.

Няколко финала

Навремето работех в един университет с кинооператора Христо Тотев. В общуването ми с него ме беше впечатлила способността му да анализира филми, разказвайки ги в четири-пет изречения. На един филм му беше намерил четири финала. Сещам се за това, защото ми хрумват няколко заключения на този текст.

Първи финал

Въпреки предоставянето на рейтинг 18+, до редакционното приключване на статията липсва информация за пускането на Citizen Vigilante по германските кина. Възможно е правните спорове около филма да са направили собствениците на повечето киносалони по-предпазливи. Включването на филма в програмата им би могло да се интерпретира и като политическа позиция, с каквато в Германия не е проява на добър вкус да се ангажираш, освен ако си крайнодесен. Допускам, че филмът ще се излъчва на някои места, посещавани от последователи на „Алтернатива за Германия“ и „Гражданите на райха“.

Възходът на крайната десница в Германия – как и защо?
Тайна сбирка на дяснорадикални лидери, на която се е обсъждала „ремиграция“, стана причината за многохилядни протести в Германия. Защо дясната реторика и формации като „Алтернатива за Германия“ стават все по-силни? От Марина Лякова.
ТоестМарина Лякова

Втори финал

И без да броим последния му филм Citizen Vigilante, Уве Бол не е известен като добър режисьор. Дори напротив – носи му се славата на „най-лошия режисьор в света“. Негови филми многократно са номинирани, че и удостоявани с приза за лошо кино „Златната малина“. През 2006 г. той кани критиците си да премерят сили на боксовия ринг. Отзовават се петима. Бол печели и петте мача, понеже е тренирал бокс.

Дори Арми Хамър, изиграл главния герой в Citizen Vigilante, не защитава филма и режисьора му. Той оправдава участието си с изолацията, споходила го, след като беше кенсълнат заради обвинения в сексуално насилие и закани за канибализъм към негови партньорки. Те не бяха доказани в съда, но съмненията останаха. „Бих правил и реклама за котешка храна“, оправдава той участието си във филма на Бол, който е първото предложение след кенсълването му.

Както го е подкарал, току-виж Хамър действително стигне до реклами за котешка храна. А на онези, които го помним най-вече с участието му във филма на Лука Гуаданино „Призови ме с твоето име“, ни остава да въздъхнем носталгично.

Трети финал

Пиша тези редове в Германия. В деня, след като научих за драмите около Citizen Vigilante, на вратата се звънна. Беше съседът от Ирак – дребничък човек на средна възраст, с брада и дяволита усмивка. Държеше щайгичка, пълна с плодове и зеленчуци. Каза, че са за нас. „Бях на пазар и взех много неща. Тези не ми трябват.“ На въпроса на приятелката ми колко му дължим, отговори: „Нищо.“ Така се сдобихме с няколко килограма картофи, към кило лимони, няколко десетки чери доматчета на клонки, две големи краставици и една салата айсберг.

Да са разпространени подобни жестове в Германия – не са. Да ни е близък съседът иракчанин – не е. Замислих се по този повод, че тъкмо такива като този съсед – имигранти от мюсюлмански страни – избива героят на Арми Хамър. Е, нашият съсед вероятно не е нелегален, а и не сме чули да не си плаща наема. Работи като нощен пазач в библиотека. Но Сандърс не иска да му се представят лични документи, разрешения за работа и договори за наем, преди да открие огън. Такава е логиката на престъпленията от омраза – всички представители на определена група се смятат за виновни за прегрешенията на отделни нейни членове.

Край.

„Тоест“ се издържа от читателски дарения

Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.

Подкрепете ни