Стефан Иванов в един неполитически разговор с ирландския писател Пол Линч: за метафизичното измерение на писането, за човешката ситуация, за усилието и трагиката да узнаем кои сме и да съхраним достойнството си.
Този месец разходката на Зорница Христова „по буквите“ е из Международния панаир на детската книга в Болоня, откъдето ни донася три все още непревеждани у нас заглавия. С майсторската си и деликатна направа те ясно показват защо и като възрастни имаме потребност да разлистваме книги за деца.
Сутринта виждам няколко приятели да се измъкват през прозореца. Зеленото червейче на изкушението. В овощната градина е убита жена със свалени чорапи....
Макар че сме в началото на пролетта, Антония Апостолова ни връща към една книга за пропукванията и пробивите в зрялото лято – великолепен сборник с разкази на румънската писателка Елена Владаряну. Ако харесвате Селинджър и американските разказвачи на XX век, тази книга е за вас.
Две книги, в които според Зорница Христова мечтата на човека за рай е доведена до абсурд. Едната е графична новела на художника Веселин Праматаров. Другата е най-новият роман на големия британски писател Джулиан Барнс.
Родова памет и мит, идентичност и конструиране на биографичното: това са основните нишки, които заплитат романа, представен ни от Стефан Иванов „на второ четене“. Заедно с въпроса къде се пресичат реалното и фантастичното, докато изграждаме камък по камък разказа за живота си.
На Бъдни вечер професор Андершен става случаен свидетел на убийство. Въпросът е дали да се обади в полицията... Ето ви вътъка на класически криминален роман. Не такъв обаче е случаят. Авторът Даг Сулста ни изненадва, а Антония Апостолова разказва защо и как.