В безкрайния сезон на безпаметността или на подменената памет Зорница Христова ни препоръчва три книги за живата, сетивна, биографична памет, която през литературата се опитва да опази истината, да съхрани идеята за истина и истинност.
Традицията на комикса в България не е особено богата в сравнение с Белгия, Франция, Италия, но това не оправдава тежките липси на преводни заглавия в издателските каталози. За три емблематични непревеждани комикса ни разказва Нева Мичева – и трите документални и все по-актуални.
Започва Софийският международен литературен фестивал. Различни светове ли отварят пред читателите българската и преводната литература? Защо преводачите и редакторите са от ключово значение за една книга? И какво е бъдещето на хуманитаристиката. Чуйте Амелия Личева.
Приносител, превозвач или предател? Или може би майстор на чеверме? Що за дейност извършва човек, който ни превежда от език в език? Екатерина Петрова пуска думата „превод“ в етимологическата центрофуга, докато свят ни се завие, и то на няколко езика.
От Уисконсин до Копривщица и от неравноделните ритми на фолклора до гласовете на съвременната българска литература – Анджела Родел ни разказва какво е да си преводач и как това променя съдбата ти.
Забужко, Камински, Курков – трима съвременни писатели, които поставят Украйна не просто на световната литературна карта, а на картата на общата ни културна и историческа памет.
Норвежката литература е много повече от кримките и мрачноватите трилъри, които достигат до нас – твърди преводачката Стела Джелепова и ни разказва какво губим като читатели и колко скъпоценен е преводът от редки езици.