Втората част от разговора на „игромислещите“ за света на „Киберпънк 2077“ се фокусира върху един харизматичен герой фантазия – Джони Сребърната ръка. „Музикант, гений, бунтар, циник, развалина, самоубиец – всичко това едновременно.“
През май и юни групата игромислещи философи разсъждават по темата за моралната двусмисленост на видеоигрите и противоречието между наратив и игрова механика. А конкретният предмет на разговора с продължение е играта „Киберпънк“.
Миглена Николчина и Северина Станкева продължават разговора си за играта притча „Индика“, която започва като далечен отглас на Достоевски и завършва с лабиринт по Ешер и Луис Карол.
Изгонена от манастира монахиня, която разговаря с дявола, и избягал затворник, който разговаря с бога… Какво може да произтече от подобна среща? За необичайните игрови превъплъщения на тези разговори разговарят Миглена Николчина и Северина Станкева.
Доколко разказът във видеоиграта е разписан и несвободен? Кой е повече разказвач – самотният играч пред екрана или играчът на маса сред себеподобни? Къде свършва креативността и започват комбинаториката и ветото на алгоритмите? Тандемът Генов–Парушев продължава да игромисли.
„Игромислещата“ ни рубрика продължава с разговор между Николай Генов и Чавдар Парушев за прехода от „маса“ към екран и от „задруга“ към самотно приключенстване, пък макар и с наръч персонажи, компенсиращи редуцираната социалност.
Разговорът за посткомунистическото във видеоигрите продължава, а към Миглена Николчина и Северина Станкева се присъединява Еньо Стоянов. Линее чувството ни за историчност, но парадоксално процъфтява в игрите. Прочетете защо.