Kатерино nomen
Честит имен ден на всички (Е)Катерини! В чест на празника Екатерина Петрова разгъва името си като акордеон и от него зазвучават вероятни и невероятни истории от няколко века. Наздраве и приятно четене!
От дума на дума
18 публикацииВ тази рубрика Екатерина Петрова търси актуални, интересни или новопоявили се думи от нашето ежедневие и проследява често изненадващия им произход, развитието на значенията им във времето и взаимовръзките им с близки и далечни езици.
Времето е в нас и ние сме под времето
Какво ли ще е времето днес? А колко време остава, докато времето се развали? И така, от дума на дума с Екатерина Петрова, най-сетне дойде време за думата „време“ и капризите ѝ в различните езици.
California dreamin’ on such a winter’s day
Опустошителните пожари по Западното крайбрежие на САЩ са повод Екатерина Петрова да забие етимологическия флаг в името на емблематичния щат Калифорния и да начертае пред очите ни сложна карта от географски, исторически, културни, лингвистични и литературни маршрути.
Има нещо гнило в (името на) пуйката
Пуйката има много названия и всички те доказват фалшивите ѝ идентичности. Индийка, туркиня, португалка, перуанка или египтянка, пуйката е преди всичко агент (под прикритието на кестени или кисело зеле). Един кулинарно-лингвистичен поздрав от Екатерина Петрова за предстоящия Ден на благодарността.
Ç като „калабалък“, ö като „остров“
Освен прословутите шведски кюфтенца, които всъщност са турски, Швеция си е внесла от Турция и други лакомства – например сармите. Но най-ценните деликатеси всъщност не стават за директна консумация: това са думите. За една от тях – „калабалък”, ни разказва Екатерина Петрова.
Моята голяма странна гръцка дума
Според известен литературен герой птичките чуруликат на старогръцки. Всъщност всеки език о-чуднява „чуруликането" на чуждото. И ако за някои езици гръцкият е пределът на чуждост, за българския по-чужд от патагонския няма. Който всъщност е испански. Но и в известен смисъл гръцки.
Българската „чужбина“ – едно мечтано и непознато място
Колко чужда ни е чужбината? И дали в самото понятие „чужбина“ не влагаме повече съкровено „наши“ си неща, отколкото чужденците в техните си „чужбини“? Екатерина Петрова за преводите на непреводимото.