Мършляци, боклуци, папуняци, запъртъци... Богат е речникът с обиди на българските политици. В тази поредна „порция език" Павлина Върбанова вещо маринова и шпикова любезно предоставения от г-н Байрам Байрам мършляк-мръшляк.
С Павлина Върбанова дори и темата за пунктуацията се превръща в касов екшън, в който територията на изречението се охранява от полицейски патрулки, а запетаите, дегизирани като гранични полицаи, щъкат напред-назад и сакън да не побутнете някоя граница... Бой през ръцете!
Артистичната употреба на главни букви в текста е позволена само на поетите (вж. например Емили Дикинсън). За всички останали си има строги правила и те са различни в различните езици. Павлина Върбанова ни ги припомня с помощта на запомнящи се примери.
„Мила ми Венето, Димитре и Иванке!“, започва едно от най-цитираните писма, писани някога на български. Възможно ли е днес такова обръщение, ярко обагрено от звателния падеж? И дали Петър (от заглавието) не ни чува, или пък просто се скатава? Павлина Върбанова знае най-добре.
Тъй като всички тук сме „бенефициенти“ на „експертизата“ на Павлина Върбанова, нека ви кажем, че този път определено ни е вдигнала мерника! Паронимите, които ни сервира в априлската порция език, са доста жилави и неведнъж са ни вкарвали в грешка.
Тази седмица Павлина Върбанова ни сервира любимата порция език в пленарна(та) зала, но само за да ни демонстрира как всъщност истинските езикови гурмета никога не са напускали Макондо. Добър апетит и непротивонечленувайте.