Представите за „българската мечта“ често се люшкат между исторически митове и заемки от чужди модели. Но как изобщо се ражда тази идея и защо днес изглежда толкова трудно да я формулираме? Нейните корени, трансформации и рискове в съвременния геополитически контекст проследява Искрен Иванов.
Отношенията между ЕС и САЩ, видени през погледа на Анахит Хачикян, все повече навяват асоциации за заглавието на песента на Серж Генсбур и Джейн Бъркин Je t’aime… moi non plus – игра на думи, която може да се преведе като „Обичам те… аз теб също/вече не“. Къде ще е България в новата реалност?
Възможно ли е европейската стратегическа култура да бъде съживена? И достатъчно ли би било създаването на обединена европейска армия? Как се е променила европейската мечта през годините и мечтае ли изобщо Европа за нещо? От Искрен Иванов.
Точно преди 40 години Тина Търнър изпя We don’t need another hero. Колко продължения на реалност а ла „Лудия Макс“ са ни необходими, за да спрем да повтаряме същата грешка? Емилия Милчева за новия спасител, задаващ се на хоризонта, и за останалите месии, които играят като за последно десет.
Новата 7-годишна финансова рамка на ЕС през погледа на Анахит Хачикян. Когато Анахит ни обяснява европейската политика, тя става понятна и дори интересна. А бюджетът означава не само числа, а приоритети и посока.
Със Северна Македония сигурнo стават много неща, но в този текст конкретно Анахит Хачикян обяснява какво се случи с проектодоклада за напредъка на съседката ни. Накратко – скандал. По-подробно – в текста.
Ако приемем, че страхът е един от най-големите мотиватори за вземане на едно или друго решение, то нека разгледаме поведението на световните лидери тъкмо през него. Кой от какво се страхува? Прочитът на Искрен Иванов на хаотичната и меняща се с часове ситуация.